Къде изчезват лунните камъни?

Астронавтите от “Аполо 11” и “Аполо 17” едва ли са очаквали, че парченцата от товара им ще имат такава цена само след няколко десетилетия. Вероятно администрацията на американския президент Ричард Никсън, която реши да ги раздаде на 130 държави, също. А и през 70-те години на миналия век малцина предполагаха, че “Аполо 17” ще бъде последната пилотирана мисия до Луната, пише Obekti.bg.

С течение на времето цената на около 270-те лунни камъка, транспортирани до Земята от двете космически мисии през 1969 и 1972 г. и раздадени като дарове, се увеличи неимоверно. Автентичните отломки, които американските астронавти от тези мисии превозиха до нашата планета, в момента представляват обект на интерес за колекционерите. Всяко оригинално парче лунна скала от 70-те години днес може да бъде продадено на черния пазар за шестцифрена сума. Камъните от Луната, подарени на 130 държави, се смятат за изключително ценни, а притежанието им в много малко случаи е доказано държавна собственост.

„Според мен няма съмнение, че много камъни от Луната са загубени или откраднати и в момента са част от редица ценни колекции.” Това смята Джоузеф Гътайнц – преподавател в Университета на Финикс и бивш американски правителствен разследващ. Преди време по негова инициатива беше създаден проект, който целеше да бъдат открити всички лунни съкровища, подарени на отделните държави.

„Може да бъде установено местоположението на само 25 от всичките 135 лунни камъка, донесени от “Аполо 17”. До това заключение достигна онлайн порталът за космическа история CollectSpace.com, който също следи случая с мистериозно изчезналите лунни камъни. Екипът, който прави сайта, от дълго време се опитва да състави списък с местонахождението на всички изгубени късчета от Луната, подарени преди години на лидерите на нациите. Амбициозната им цел обаче е трудно осъществима, защото съхранените американски протоколи, които описват станалото, съвсем не са изчерпателни.

Новинарският гигант Associated Press също се порови в случая и успя да достигне до разсекретена кореспонденция между Министерството на външните работи на САЩ и американските посолства. На базата на тези документи от 1973 г. информационната агенция можа да проследи местонахождението на 10 камъка от “Аполо 17”, което преди това не беше известно. Лунните ценности бяха открити в Швейцария, Белгия, Италия, Барбадос, Франция, Полша, Норвегия, Коста Рика, Египет и Непал.

Правителствата на Еквадор и Кипър се оказаха едни от онези национални власти, които твърдо заявиха, че никога не са чували за въпросните камъни от Луната. От изследваната кореспонденция стана ясно, че първоначално космическите находки са били изложени в определени национални музеи, след което по-късно са били предадени на различни лица, чието име е документирано. Оказа се, че без съмнение пет от камъните са попаднали в ръцете на бивши африкански диктатори, които в момента са в неизвестност или са отдавна мъртви.

И докато търсенето на лунните камъни от “Аполо 17” беше трудна задача с незадоволителен резултат, то проследяването на тези от “Аполо 11” се оказа дори по-безперспективно начинание. Местоположението на около 12 броя от лунните камъни на “Аполо 11” е неизвестно и липсват сведения, с помощта на които да бъде открито.
Преди няколко месеца Тоби Стърлинг от Associated Press направи свое собствено разследване и се свърза чрез електронната поща с Дженифър Рос-Назал, която е историк на NASA. В отговор на въпросите му г-жа Рос-Назал писа, че NASA е предала лунните камъни на американското Министерство на външните работи, за да бъдат те по-късно разпределени и раздадени.

„Нямаме никакви записи за това кога и на кого са дадени камъните”, заяви тя.

„Канцеларията на Историческия музей не пази записи, свързани с това, което е останало от лунните камъни, и доколкото знам, няма друга институция, която да съхранява такива писмени документи”, отговори от своя страна Тифани Хамелин, историк на американското външно министерство.

Бившият американски разследващ Джоузеф Гътайнц настоява, че пренебрежението към издирването и стойността на камъните е директна покана към крадците. В хода на организирания и ръководен от него проект Гътайнц и студентите му са успели да локализират голяма част от лунните камъни, които се намират в САЩ (освен на останалите държави през 70-те години правителството на Щатите раздава по няколко камъка от “Аполо 11” и “Аполо 17” и на всеки отделен американски щат). В момента екипът на Гътайнц работи по издирването на камъните, донесени от “Аполо 11”. Иначе почти всички лунни парчета от “Аполо 17”, които се намират на американска територия, са били преброени, въпреки че някои от тях са дълбоко скрити и до тях няма достъп.

Специално в САЩ NASA съхранява под ключ по-голямата част от 382-та килограма лунни скали, донесени от мисиите “Аполо”. Камъните там са под строг контрол. Малки мостри се предоставят само на научни изследователи. По-големите комплекти се заемат временно единствено когато става дума за специални изложения. Иначе камъните – подаръци на чуждите държави, всъщност са много малки. Обикновено раздадените лунни съкровища от “Аполо 11” са не по-тежки от 0,05 г. Т.е. повечето от тях на вид са по-малки от зрънце ориз. Всяко подарено парченце, транспортирано до земята от “Аполо 17”, тежи около 1,1 г. Когато са били раздадени, камъните от мисиите са били обвити с прозрачно найлоново покритие, което ги е предпазвало и едновременно е правело наблюдението им безпроблемно.

В момента всички подарени малки парченца са изключително скъпи. Особено като вземем предвид например, че на легална разпродажба на оригинални лунни мостри през 1993 г. почва от Луната, тежаща 0,2 г, е била оценена в аукцион на „Сотбис” на 442 500 долара.

5 години по-късно, през 1998 г., по време на секретна операция на NASA, на гореспоменатия Джоузеф Гътайнц, който тогава е главен разследващ и работи под прикритие, е бил предложен нелегално автентичният камък от “Аполо 17”, подарен на Хондурас. Сумата, която продавачът е искал, е била 5 млн. долара. След разследване на случая и съдебна битка в щата Флорида камъкът е бил иззет от предлагащите го на пазара и е бил върнат на Хондурас.

Това не е единственият случай на изчезване на подарен камък от Луната. През 2004 г. камъкът на Малта от “Аполо 17” беше откраднат. Освен това испанският вестник „Ел Мундо” писа това лято, че лунният камък от “Аполо 17”, който е бил подарен на Испания и впоследствие е взет от местния диктатор Франсиско Франко, в момента липсва.

В своето разследване вестникът цитира внука на Франко, който говори за последните месеци преди смъртта на дядо си през 1975 г. Наследникът отрича лунният камък на Испания да е бил продаден. Той твърди, че е възможно майка му да го е загубила, но и не пропуска да подчертае, че този камък е бил смятан за изключителна фамилна собственост, и в случай че семейството е искало да го продаде, е можело да го направи без проблем. Подобна съдба на неизвестност след смъртта на политическия лидер в страната има и лунният камък от “Аполо 17”, подарен на Румъния.

Според изследванията на Гътайнц парченцето от лунната повърхност в страната изчезва след смъртта на Николае Чаушеску през 1989 г. Камъкът, даден на Пакистан, също липсва. Така е и в Никарагуа, откакто сандинистите поемат властта през 1979 г. Местонахождението на камъка от “Аполо 17”, подарен на Афганистан, също е неизвестно. Ясно е само, че до 1996 г. той се е намирал в Националния музей в Кабул, след което музеят е бил обран. Великобритания, Австралия, Канада и Нова Зеландия са едни от много малкото страни, в които е известно къде се намират подарените лунни камъни – както от “Аполо 11”, така и от “Аполо 17”.
(Тук трябва да отбележим, че все пак нито една от тях не е разрешила дадените й парченца от Луната да бъдат на публичен показ. Повечето от тях са били укривани и съхранявани на сигурни места в продължение на десетилетия.)

България също има две късчета от Луната.
Въпреки че през 1974 г. страната ни и Щатите са в два враждуващи лагера, „американският народ подарява на българския народ” две късчета от лунната повърхност, донесени от астронавтите на “Аполо 17”. Днес всеки посетител на Националния природонаучен музей в София може да ги види. Доскоро Холандия също се смяташе за една от страните по света, които знаеха къде се намират ценните им подаръци от двете мисии. Преди два месеца обаче от държавния музей „Рийксмузеум”, по-известен с холандските си картини от 17. в., обявиха, че са подложили лунния камък от “Аполо 11”, съхраняван при тях, на редица тестове, като накрая са установили, че изследваното късче не е нищо друго освен парченце вкаменено дърво, най-вероятно от Аризона.

Геолозите от Амстердамския свободен университет поясниха, че скалата струва не повече от 50 долара. (Трогателен факт с оглед на това, че е била застрахована за 500 хил. долара.) По-късно от управата на музея обясниха, че преди да им бъде предаден за съхранение, „лунният” камък е бил част от собствеността на бившия холандски министър-председател Вилем Дреес. След смъртта му през 1988 г. близките му дарили камъка на музея. Неотдавна управата се обърнала към NASA с молба за справка, поясни говорителят на музея Ксандра ван Гелдер. От NASA отговорили от разстояние, без експерти да погледнат камъка, че „е възможно” той да е от повърхността на Луната. Отговорът на космическата агенция на САЩ, естествено, не е бил достатъчен, за да бъде потвърдено, че това е истински лунен камък, транспортиран от астронавтите през 1969 г.

Още повече че със своите 89 грама той е бил прекалено тежък, за да може да бъде лунен. А и на самата позлатена дървена табелка, която е вървяла с него като знак за идентификация, не е било изписано, че е специален камък от Луната. Инцидентът провокира вълна от коментари и се превърна в поредния повод за дискусии от страна на поддръжниците на т.нар. лунна афера, които смятат, че американското кацане на Луната е една голяма лъжа.

Цялата история с фалшивия лунен камък в холандския „Рийксмузеум” обърка и смути всички, защото истинските лунни камъни, подарени на Холандия, без съмнение се намират в Националния исторически музей в страната. Шумът, който се вдигна обаче, привлече вниманието в международен план и породи въпроси, свързани с това колко добре отделните държави съхраняват своите скъпи, стари лунни подаръци от Вашингтон.