Обучението за четене променя дълбоките структури на мозъка

Едно проучване на хора, които са се научили да четат късно около тридесетте си години установи, че новото умение променя мозъците им, а някои от разликите са много по-дълбоки, отколкото се очакваше.

Откритието, публикувано в Science Advances, може да помогне да се разбере, как възниква дислексията – комплекс нарушения, свързани с невъзможността да се възприемат символи или да се пише правилно. Умението да се чете и пише се е появило скоро в нашата еволюционна история, затова нямаме област, специално посветена на тази изключително важна функция.

Вместо това, участъци, по-рано посветени на други задачи, като например разпознаване на лица, са придобили двойни функции, а други е трябвало да действа като мост между нашите визуални и езикови системи, разказва IFLScience, пише nauka.offnews.bg.

Четенето е комплексен познавателен процес. То включва визуално възприятие на символите, декодирането им, разбиране на общото композиционно-логическо единство на текста. То е в състояние да промени структурата на мозъка. Преди се смяташе, че промените заради четенето засягат само външната част на мозъка – кората на главния мозък. Но новите проучвания показват, че възприемането на текстове засяга дълбоките структури на мозъка.

Това се потвърждава от новото проучване, проведено от изследователи от Германия, Холандия и Индия. В изследването участват 30 души в Индия на възраст от 26 до 37 години, включително 28 жени и двама мъже. Грамотността в Индия е сравнително ниска, по данни на ЮНЕСКО само 72% от населението са грамотни. Има значителни разлики между половете – знаят как да четат и пишат 81% от мъжете и само 63% от жените. Това е една от най-големите диспропорции между половете в Евразия.

Участниците в проучването живеят в две съседни села в северната част на страната и са с почти един и същ доход. Това условие позволява да се намали влиянието на социалните разлики. Първоначално всички участници не могат да четат. След това група от 21 човека проминава шестмесечен курс за четене на родния им език хинди, 10 души са контролна група.

Структурата на мозъка на участниците се изследва с помощта на функционална магнитно-резонансна томография. Изследователите са открили у тези, които са преминали курса, промени в горното двухълмие (двете горни или супериорни коликули) и възглавницата на таламуса.

Очевидно тези дълбоки структури на мозъка са активно ангажирани в четенето. „Дълбоките структури на таламуса и мозъчния ствол помагат на зрителната ни кора „да филтрира“ важната информация от потока визуална информация, още преди да можем съзнателно да я възприемем“ – пишат авторите. Връзките между тези области и тилната дялове на мозъчната кора, където се намира основната част на зрителната кора на мозъка, стават толкова по-силни, колкото по-добре може човек да чете.