Страшна опасност надвисна над спа туризма във Велинград

Добив на волфрам от находище на 16 км от Велинград може да замърси питейните и минералните води и да сложи кръст на спа туризма в града, пише в. „Телеграф“.

Хората от Велинград, подкрепени от кмета, хотелиери и ресторантьори, както и от различни неправителствени организации и инициативни комитети, са твърдо против проекта, разработван от концесионера „Ресурс 1” – фирма, свързана с КЦМ-Пловдив.

Гражданското общество се е организирало и е направило подписка срещу добива на волфрам. До този момент са събрани 11 800 подписа срещу отваряне на мината край село Кръстава. Хората все още си спомнят за замърсяването в следствие на рудодобива в Родопите, за малформациите на деца в селата. Междувременно казусът се разглежда от Върховния административен съд. На 18 май ще има заседание на 7-членен състав на ВАС, който ще се произнася по решенията на предходни инстанции.

С тях е отхвърлено решението на директора на РИОС-Пазарджик да се спре докладът по ОВОС, докато не се изяснят всички въпроси около концесията – за влиянието върху човешкото здраве и природата. Административният съд в Пазарджик обаче е сметнал, че директорът на РИОСВ не е заинтересована страна по казуса, решението е потвърдено и от тричленка и петчленка на ВАС. Има опасност от добива на волфрам да се замърсят водите на Велинград – и питейните, и минералните. Това коментира пред кметът на града д-р Костадин Коев. Колкото и да се съвременни технологиите, те оставят отпечатък върху почвите и водите, добави той.

Концесията е предоставена още през 2009 г. от правителството на Сергей Станишев и оттогава насам текат различни административни процедури тя да се задейства. Един от най-важните проблеми е, че през терена на концесията минава събирателна деривация Бистрица. Тя е построена в края на 40-те години на 20-и в. и захранва 60% от водата на Велинград, 15% от водата на Ракитово и язовир „Батак”. Точно там са четирите най-главни водовземания на Велинград. Това означава, че над 75% от концесионната площ е пряко ангажирана с питейната вода на град, който живее от водата и заради нея, коментира адвокат Марин Божков, който е обществен наблюдател на казуса и председател на Сдружение „Програма за достъп до правосъдие”.

Сондажите са на метри от бетонните корита с водата на Велинград. Няма никакъв начин дъждовете да не вкарат в тях всички токсични вещества. Пречиствателната станция няма да се справи с толкова тежки метали. Така водата ще бъде негодна за пиене десетилетия след прекратяване на концесионната дейност. Това ще бъде пагубно за Велинград и за целия район. В хотелите и ресторантите в града са заети и хора от околните населени места като Ракитово. Ако туризмът във Велинград загине, те остават без работа. Без поминък може да останат и много хора от селата около волфрамовата мина, които сега са заети в селското стопанство. „В Родопите имаме прекрасни условия за биоземеделие, биоживотновъдство, това е и най-богатата на билки планина.

Добивът на волфрам ще повлияе отрицателно на качеството на селскостопанските продукти“, смята кметът д-р Коев. Туризмът и биоземеделието са нашата силна страна, наш приоритет, допълва той като изтъква, че туристическата база във Велинград е 3500 легла, а градът има 76 минерални извора с различен химичен състав и температура на водата. Още по-опасно е, че наред с волфрама може да се извличат от земните ядра и частици уран. Тогава ще се стигне до екологична катастрофа, която ще има последици за години напред. Транспортната схема също е голям проблем. На практика пътят към магистрала „Тракия” през Белово ще бъде задръстен от минаващи десетки камиони в час, което ще доведе до разбиване на настилката и вторично прахово замърсяване в района. Тези прахови частици ще попаднат и в реките и съответно ще замърсят водата и в други населени места.

В община Велинград обмислят организиране на местен референдум или търсене на политическо решение за мораториум върху добива на метали не само до Велинград, но и в Западните Родопи като цяло. Документи изчезват мистериозно Мистериозно са изчезнали от Басейнова дирекция-Пловдив всички документи за санитарно-охранителните зони на града. Тъй като те са били изцяло на хартия, да изчезне папка не е трудно. Така градът се оказва внезапно месец преди учредяване на концесията не само без вододайни зони, но ги няма и сервитутните права на събирателната деривация, които са собственост на НЕК, коментира адв. Марин Божков.

Същевременно в доклада по ОВОС на концесионера има доста любопитни неща. Твърди се, че в концесионната площ няма питейни води и събирателни деривации. А това е гигантско съоръжение, което представлява огромен бетонен тунел, през който водата преминава. В доклада по ОВОС няма и една дума за това, че волфрамът е вреден, все едно спокойно можем да си мием зъбите с него. Актът, с който РИОСВ-Пазарджик спира процедурата за разглеждане на доклада до изясняване на тези обстоятелства и до произнасяне на Басейнова дирекция за това да се учредят санитарно-охранителни зони, е бил обжалван от фирмата концесионер „Ресурс 1”.