Осъдиха Мартин Карбовски за дискриминация

С решение от 27.04.2017 г., съобщено днес, Софийският районен съд (СРС) осъди журналиста Мартин Богданов – Карбовски за преследване като форма на дискриминация, извършено срещу правозащитника и служител на Българския хелзинкски комитет (БХК) Радослав Стоянов, в излъчено на 12.01.2014 г. по „TV7“ предаване – „Предаването на Карбовски“, информират от Комитета.

Откъс от предаването е посветен на Стоянов, който става обект на оскърбления и подигравки.

Причината за това е сигнал, подаден от него до Комисията за защита от дискриминация (КЗД), срещу Карбовски за женомразка статия на журналиста.

Гости на водещия Карбовски в студиото са Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков, които също участват в атаките срещу правозащитника, тъй като срещу тях също са предприемани правни действия от БХК и Стоянов за дискриминация.

Докато събеседниците хулят и се подиграват на Стоянов, на видеостена в студиото продължително време се излага в увеличен размер образът му и се повтаря името му. СРС установява, че Карбовски злепоставя името и образа на Стоянов в обществото заради сигнала на правозащитника срещу него.

Карбовски представя правозащитната дейност на Стоянов като „подмолна“, а него – като „доносник“. Водещият злепоставя Стоянов и като неколкократно оприличава правозащитната му дейност, както и сексуалната му ориентация, на фашизъм – например „гейове-фашисти“.

СРС отхвърля довода на Карбовски, че не следва да носи отговорност за изявленията си, тъй като Стоянов е обществена личност и следва да има по-голяма търпимост към обществена критика. Съгласно решението на съда, дори и да е така, това не води до извод, че свободата на словото е неограничена по отношение личността на Стоянов.

СРС постановява, че свободата на словото подлежи на ограничения, когато руши правата и доброто име на другиго съгласно чл. 39, ал. 2 от Конституцията. СРС осъжда Карбовски за акт на преследване като форма на дискриминация по смисъла на т. 3, б. „а“ от Допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация във връзка с чл. 5 от същия.

Преследване съгласно законовата дефиниция е по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело действие за защита от дискриминация. В случая действието за защита от дискриминация, предприето от Стоянов, е сигналът му до КЗД за женомразката реч на Карбовски.

Карбовски е осъден да заплати на Стоянов обезщетение за неимуществените му вреди. Осъжда го и да публикува диспозитива на осъдителното решение за своя сметка в ежедневник по избор на ищеца, както и да се въздържа от всякакво по-нататъшно преследване спрямо него.

Решението е важен положителен прецедент в няколко отношения: за първи път българският съд установява акт на преследване като форма на дискриминация и осъжда за него отговорния; за първи път е осъден журналист, водещ на телевизионно предаване, за преследване на правозащитник; за първи път правозащитник успешно се защитава в съда от преследване; за първи път е осъден ответник по дискриминационно дело да публикува осъдителния диспозитив на решението в посочен от ищеца ежедневник. Решението е постановено от съдия Моника Добринова. То подлежи на обжалване.

Делото се води от адв. Маргарита Илиева, директорка на Правната програма на БХК. По повод решението адв. Илиева заяви: „В България днес правозащитниците са обект на преследване заради дейността си в защита на непопулярни уязвими общности.

Срещу такова преследване обаче законът предвижда специална защита. Решението на съдия Добринова е знак, че българският съд има капацитет да прилага закона в тази му част, независимо кой е ответникът. Важно е да се схваща, че преследването на правозащитници е по същество двойно преследване на уязвимите хора, които правозащитниците защитават. Без правозащитници тези хора, срещу които мнозинството е враждебно настроено, са беззащитни и обществото не е демократично“.

Спечелилият делото, Радослав Стоянов, заяви: „Преследването и потисничеството над маргинализираните групи в обществото – сексуални, етнически и верски малцинства – е във възход. Основно оръжие в тази битка са изопаченията, лъжите и откровените обиди срещу всеки, който защитава тези групи. Тези, които искат да възпроизвеждат омраза, стереотипи или потисничество, обясняват как те са жертви и как нацията трябвало да стане велика отново. Зад този параван обаче вършат това, което върши всеки насилник – малтретират.

Днес със слово, а утре може и с юмруци. Историята е показала, че двете ги дели само крачка. Затова считам, че днешната победа не е малка. Насилниците не трябва да се хвалят и величаят, а да се наказват“.