Древно светилище в Странджа – най-лековито в неделята след Великден

Навярно цял един живот не би стигнал на човек, за да обиколи всички мистични и необикновени места, които се намират на територията на страната ни. Едно от тях е скалното оброчище Индипасха в Странджа. То се намира съвсем близо до с. Сливарово и само на няколко километра от българо-турската граница, пише Kmeta.bg.

Мястото представлява древно тракийско светилище, което целогодишно привлича любопитни туристи от страната и чужбина, както и хора, търсещи изцеление. Според вярването, ако дреха на болен се постави върху някое от дърветата или се провеси от скала в местността, то човекът ще оздравее. Важно е обаче платът да не достига до земята, нито да се потомява във водата, а да виси във въздуха, за да може болестта да остане в „ничието пространство”.

Трудно е да се опише с думи това необикновено място – съчетало в себе си красотата на природата и богатството на историята, пазещо мистични тайни и дълбоки вярвания, преплитащо езически обреди и християнски канони. За съвремения човек Индипасха прилича на декор от холивудски филм. Насред непроходима гъста гора, в която слънцето трудно прониква, се издига oгромна стръмна скала. Тя е заобиколена от големи каменни късове, постлани с дебел зелен мъх. От скалата извира бистра вода, а над извора се спускат лиани. На фона на тази впечатляваща природна картина, човешка ръка е изградила малък примитивен параклис, който да направи връзката между земния свят и Бога.

И макар светилището да се посещава всяка година от хиляди хора, учените все още не са открили сигурни източници за произхода на името му. Някои виждат в етимологията на Индипасха словосъчетанието „след Пасха” или „анти Пасха”, т.е. срещу Пасха. Именно заради това всяка година точно седмица след Великден стотици хора се събират на мястото, за да измият лицата си с водата от аязмото и да бъдат здрави.

Според историците Индипасха е пример за светилище от най-стар тип. То няма точна датировка, но се смята, че е създадено преди повече от 2000 години. Макар да се докосва до християнството, оброчището е толкова старинно, че не се свързва с конкретен светец. Мястото съчетава в себе си четирите основни елемента на света – огънят (горящ чрез свещите в християнския свещник), въздухът (в който висят лианите, дълги понякога повече от 15 метра), водата (извираща от скалата) и земята (самата скала и камъните около нея).

Легенди разказват, че тук се събирали тракийските жреци, за да извършват жертвоприношения пред боговете на слънцето и на земята. Постепенно, когато християнството се разпространило по нашите земи, езическите вярвания били неусетно изместени или препленени с новата религия.

За един период от време оброчището Индипасха било забравено от местните хора и останало сгушено между скалите, пазейки тайните на времето. За него се заговорило отново, когато един ослепял от старост бивол попаднал случайно там. Притчата разказва, че стопаникът се смелил над животното и когато то вече не можело да му служи, вместо да го заколи, го пуснал на свобода. Биволът стигнал до лековитото аязмо и след като пил вода от него, прогледнал, след което се върнал у дома. Озадачен, но и щастлив, човекът прибрал животното обратно. След известно време то отново започнало да губи зрението си и историята се повторила. Когато биволът се върнал за втори път прогледнал, селянинът решил да го проследи, за да разгадае мистерията. Така той попаднал до тайнствения лековит извор.

Вярва се, че и до днес водата, извираща от скалата, е лечебна и помага на всеки, който отиде там с вяра. По думите на местните хора аязмото е най-лековито в неделята след Великден. Именно тогава местните си раздават вечерни курабии и обредни хлябове с боядисано яйце.