60% от учениците се притесняват да не получат ниски оценки

61% от българските ученици се притесняват да не получат ниски оценки. Същия страх изпитват две трети от техните връстници в държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/. Момичетата показват по-висока тревожност за постиженията си в училище.

55% от българчетата споделят, че изпадат в състояние на безпокойство, когато предстои да бъдат изпитвани, дори и да са добре подготвени. Цели 62% от децата посочват, че стават нервни, когато не знаят как да се справят с конкретна задача.

Това показва поредното изследване на PISA за физическото и емоционално състояние на учениците. ОИСР публикува днес доклад с данните от проучването, проведено през 2015 година. Информацията в него отразява самооценката на 15-годишните за тяхната удовлетвореност от живота, очакванията за бъдещата им реализация и техните притеснения.
Авторите на изследването са помолили учениците да оценят живота си по скала от нула до 10. Почти 43 на сто от българчетата са напълно удовлетворени от живота си. Само 14% са избрали стойности от 0 до 4, което означава, че не са удовлетворени.

Средната степен на удовлетвореност за децата от страните в ОИСР е 7,3. При българчетата показателят е сходен – 7,4. Има обаче съществена разлика в равнището на удовлетвореност на момчетата и момичетата. Момчетата са по-доволни от живота си, като това важи както за страните от ОИСР, така и за България. Образователните постижения на децата в училище оказват слабо влияние върху тяхната удовлетвореност от живота – показателите са еднакви при отличниците и при децата с ниски резултати.

Момичетата посочват по-често от момчетата, че се стремят към високи оценки в училище. Същевременно те по-рядко определят себе си като амбициозни. 59 на сто от българските момчета и 56 на сто от момичетата твърдят, че желаят да бъдат най-добри във всичко, което правят. За ОИСР процентът на амбициозните момчета е 68, а на момичетата – 62.
От голямо значение за амбицията на детето да успее е неговият социален статус. В почти всички страни децата с по-нисък социален статус показват и по-малки амбиции за успех. Учениците с по-силна мотивация обикновено декларират, че са и по-удовлетворени от живота си.

68 на сто от българчетата споделят, че са част от живота на училищната общност. За страните от ОИСР този процент е 73. Цели 30 на сто от българските ученици обаче твърдят, че се чувстват аутсайдери в клас. За страните от ОИСР този дял е едва 17 на сто. Резултатите на тези деца по природни науки в PISA са с 22 точки по-ниски, отколкото на 15-годишните, които се чувстват част от училищния живот.

Изследването посочва също, че в много страни физическият или вербалният тормоз е често явление. Тези данни са „измерени“ през очите на жертвите – самите деца са споделяли колко често са били подложени на тормоз. Кибертормозът е посочен като най-новата форма на агресия.

Изследването установява също, че почти 91 на сто от 15-годишните в ОИСР използват телефони с интернет. Около 61 на сто от тях са влезли в мрежата чрез смартфон, когато са били на възраст под 10 години. 18 на сто са го направили преди шестия си рожден ден. Учениците, които използват интернет повече от шест часа на ден, са по-неудовлетворени от живота си – закъсняват повече за училище и се чувстват по-самотни.

15-годишните са питани също как прекарват времето си извън училище. 66 на сто от българчетата посочват, че се занимават с някакъв спорт преди часовете, а 69 на сто – след това. За страните от ОИСР този процент е по-нисък – съответно 43 и 66 на сто. Момчетата проявяват по-голяма физическа активност от момичетата. Има пряка връзка между заниманията със спорт и резултатите в училище – колкото по-често спортуват децата, толкова по-високи оценки получават.

26% от момичетата и 18% от момчетата в ОИСР споделят, че не закусват. Сутрешното хранене обаче явно има значение – момчетата, които закусват, изкарват с 10 точки повече от връстниците си, които пренебрегват закуската. При момичетата тази разлика е 6 точки.