Великден – празникът на празниците! Любопитни факти, които може би не знаете

Великият ден на Възкресението представя най-пълно основната християнска догма – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят.

Великден – какво, къде, кога

Великден или Възкресение Христово е най-големият, най-светлият празник за православните християни. Католиците тачат повече Рождество Христово.
В християнската религия на Възкресение (Великден) се чества връщането на Исус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироноски, посетили гроба. Исус Христос се явява на Мария Магдалина и на апостолите.

Събитията, свързани с Христовото възкресение, са станали в дните около еврейския празник Пасха. Затова от самото начало честването на Великден е свързано с еврейската Пасха. Поради връзката му с лунния календар Пасхата е подвижен празник, затова и Великден променя датата си. Но има едно древно правило, което повелява Великден да не се празнува заедно с еврейския празник, а в неделните дни около нея и винаги след деня на пролетното равноденствие. Още от времето на Първия вселенски събор през 325 г. има пожелание Великден да се чества в един ден от всички християни. Тогава е определен принципът, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

Защо католици и православни празнуват Великден на различни дати?

Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а Католическата църква – според Грегорианския. Протестантите пък честват Великден според местната традиция – на Запад с католиците, на Изток с православните.

На Запад започват изчисленията за празника от 21 март – деня на действителното пролетно равноденствие, за Юлианския календар, който изостава от астрономическото време, този ден е тринадесет дни по-късно. Когато пълнолунието след астрономическия ден на пролетното равноденствие се падне след 4 април, на Изток и Запад честват Великден на една дата, но ако пълнолунието се случи между 21 март и 4 април, на Запад празнуват Великден много по-рано от православната църква. Понякога тази разлика достига цял месец. През следващите 20 години датите за честване на Великден съвпадат още шест пъти.

А ако искате да пресмятане датата на Великден и подвижните празници през следващите години можете да го направите чрез формулата на Гаус за произволна година на следния интернет адрес: http://synpress.bglink.net/pasha/

Боядисването на яйца е от 4000 години?

От древни времена много култури асоциират яйцето с вселената. Персите например вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. През 4-и век консумирането на яйца по време на постите е забранено. През пролетта обаче кокошките снасят най-много. Тогава хората започнали да варят яйцата, за да ги запазят по-дълго. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. В Германия зелени яйца са се консумирали в четвъртъка преди Великден. В православния свят яйцата се използват като специално Великденско поздравление. Хората се чукат с яйца и се поздравяват с „Христос Возкресе”.

В католическия свят шарените яйца се крият от децата, които трябвало да ги намерят по Великден, което пък дало началото на лова за великденски яйца. Във втория ден на Великден според западноевропейска традиция се търкалят яйца. Децата в някои от тези държави играят великденска игра, която се състои от търкаляне на яйца едно срещу друго или по хълм. Яйцето, което остане най-дълго здраво, побеждава, а собственикът му според вярванията ще бъде здрав цяла година.

Източник: pcci.bg