Великден е християнски и български народен празник! Какво повеляват стародавните български традиции?

Великден е християнски и български народен празник, свързан с представата за Христовото Възкресение. Чества се в неделята след първото пролетно пълнолуние (може да бъде от 4 април до 8 май). Подготовката за празника започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна.

Яйцата се боядисват обикновено на Велики Четвъртък. До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика – оранжева, зелено – с коприва, жълто – с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

С първото, боядисано в червено яйце, бабата чертае кръст по челата на децата, та да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове.

Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, на девера и на роднини.

Великденските празненства продължават три дни. В полунощ на събота срещу неделя всички отиват на църква и след тържествената служба, известяваща възкръсването на Христос, се отправят към домовете си със запалена свещ в ръка.
На празничната трапеза задължително се отговява (така се слага край на започналия на Заговезни пост) с великденски яйца и обредни хлябове. Всички се „чукат“ с шарени яйца – за здраве.

Сутринта в неделя всички отново отиват на черква за тържествената великденска литургия. Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и на девера. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези, на които обичайно има и агнешко.

Идва ред на обичая „люленки“. След обяд всички отиват на място, където има високо дърво и връзват люлка. Тук сега са дошли и момците. Всеки гледа да се полюлее, за да се предпази от змейове и болести.
Великденският поздрав е „Христос Возкресе”, а отговорът – „Воистина Возкресе”.

Източник: pcci.bg