От понеделник след Цветница започва Страстната седмица за православните християни. Наречена още “Седмицата на страданията”, тя е последната седмица от земния живот на Иисус Христос.
Последната седмица на Великия пост църквата нарича Страстна седмица, защото тя е посветена на възпоменанията за последните дни от земния живот на християнския спасител Иисус Христос – неговите страдания, кръстна смърт и погребение. Започва с тържественото му влизане в Йерусалим и завършва с неговото Възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича Велик – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата. Според православния календар тази седмица завършва с Великден.
На старобългарски “страст” е “страдание”. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени “страстна седмица”. Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик.
На Велики понеделник Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня – символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
На Велики вторник Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления, разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите. Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.
На Великата сряда Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро. Провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която Той им казва, че един от тях ще Го предаде. Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.
На Велики четвъртък е произнесена смъртната присъда над Иисус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски. В същата тази вечер, която според еврейските вярвания, е началото на следния ден (след залез) Той е разпнат.
Разпети петък е Денят на великите страдания на Иисус. Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат; разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки. Станало слънчево затъмнение и земетресение.
Великата събота е Ден на оплакването и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража (вечерта в петъчния ден – тогава църквата отслужва Опело Христово). На следващия ден е светлото Христово възкресение. Отново службата започва през нощта.
Неделният ден е започнал от залез слънце на съботния ден. След полунощницата в църква свещеникът изнася светлината и призовава вярващите да дойдат и вземат светлина от незалязващата светлина, понеже Христос е възкръснал.
В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин. Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве. На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца. На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква и се минава под масата три пъти за здраве. На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.
