Невероятна история със затрогващ край разказа голям наш музикант

Снимка: Фейсбук

Големият музикант Мартин Пантелеев, който работи в Германия, разказа във Фейсбук невероятна, затрогваща история.

Ето какво написа Мартин Пантелеев:

„Случи ми се история с трогващ край, която не мога да не споделя. Днес се струпаха доста задачи и рано сутринта тръгнах да обикалям насам-натам. След поредната среща реших да спра в едно магазинче за хляб в Меерсбург, където останах малко, тъй като правят много други вкусотийки, сервират невероятни Арабски чай и сироп. Гледка към Бодензее, слънце, красота, уют, много приятно.

Времето напредна, затова платих набързо и тръгнах. На излизане от града, както си карах замечтано, забелязах, че колата зад мен светка много интензивно и един човек ми ръкомаха. Чудех се какво става!? Правех се, че не забелязвам, но той почна да натиска и клаксона. Продължаваше да жестикулира и явно да крещи нещо, което естествено нямаше как да чуя. В задното огледало забелязах, че с него има две малки деца, затова реших да рискувам и спрях на една бензиностанция. Беше оживено, но за всеки случай държах спрей за самозащита. Зад мен паркира поувехтелият Голф, от където едното мъниче се затича към мен и на английски изписука: „Here it is Sir, your wallet!“.

Стоях втрещен, докато и другото детенце дойде с баща им. Представа нямах, че съм си забравил портфейла, в който се съдържа кажи-речи целия ми живот – всичките ми документи, кредитни карти, пари (имах да изплащам хонорари на мои колеги, та сумите бяха с по 3 нули!), а и новият ми телефон. (Ще кача снимка на това удоволствие, което не случайно го наричат подигравателно „Загуби всичко наведнъж…“.) Не знаех как да благодаря на човека, който само се усмихна и също на английски каза да не се притеснявам. Тихо добави: „Нали затова сме хора, да си помагаме…“. Отново му благодарих няколко пъти и реших да разбера от къде идват. Той каза: „От далеч. Войната ни доведе тук и сме благодарни да сме свободни. Сирия е една много красива, но тъжна страна. Тук сме отново хора, повече не желаем…“.

Oнемях съвсем. Децата тичаха и се смееха. Купих им сладолед, прегърнах Шаднуш и продължих напред, давайки си съвсем нова сметка за живота и съдбите на хората…“