Ще има ли изненади през април и май – ето какво ще е времето

Очаква ни много хубав период на продължително топло и сухо време, което не е много характерно за март. Още от днес, 21 март, се очаква у нас да започне продължителен период от десетина дни, през който средните температури ще бъдат значително по-високи от нормалните, прогнозира климатологът доц. д-р Георги Рачев, предаде БТА.

Той е преподавател по синоптичен анализ и синоптична климатология в Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По думите му през този период сутрешните температури ще се задържат около 10 градуса или малко под тях, а максималните температури ще достигнат много високи стойности. За повечето места в страната температурите „ще бъдат твърдо над 20 градуса“.

В някои от южните райони на България и в районите, които са „деликатни“ на южен вятър, на фьонов вятър, температурите ще надминат и 25 градуса. Подобно време не е характерно за всяка година през март, обаче по-важното е, че целият период от десет дни ще бъде с трайни високи температури, коментира климатологът. Март месец ще си отиде като по-топъл и по-влажен, прогнозира доц. Рачев.

Той отбеляза обаче, че досега вече на много места е изпълнена почти двойната месечна норма за валежите, а средните мартенски температури ще бъдат може би с 2, а на места и с повече от 3 градуса по-високи от нормалните. Едва в началото на април ще има захлаждане на времето, с максимални температури от 14-15 градуса, каза доц. Рачев. От 3 до 5 април се очаква да има значително по-хладно време, но заради активната вегитация, която предстои заради топлото време до края на март, до десет дни много от ранните овощни видове ще цъфнат, прогнозира климатологът.

По думите на доц. Рачев вероятно за Цветница ще има „много добри върби, с вече оформени листчета“, тъй като температурите през март ще бъдат доста над нормалните. За периода между 3 и 5 април се очаква да има по-ниски температури, като това се отнася особено за сутрешните температури. Тогава във високите котловинни полета у нас може да има и „слаб мраз“, но е много трудно още от сега да се прогнозира какви ще са температурите в началото на април. Има обаче вероятност те да са около нула градуса, но предстои да се уточнят в края на март, каза доц. Георги Рачев.

Около 7-9 април има вероятност за превалявания, след което от 10 април до Великден – 16 април, се очаква времето да е слънчево, с малка облачност, каза доц. Георги Рачев. Според него тогава минималните температури ще са от 6 до 10 градуса, а максималните – над 15 градуса. Времето ще е много хубаво, типично пролетно, като по-скоро ще е типично за края на април и за началото на май. Месеците април и май се очаква да бъдат близки по температурен режим до този, който познаваме от последните 20 години, прогнозира доц. Рачев. Тези два месеца ще бъдат сравнително нормални в температурно отношение и малко по-топли, добави той.

През април и през май се очаква валежите да бъдат в рамките на нормалното и може би да са малко повече от нормалното. Това са дългосрочните прогнози, които дава Американската агенция за изследване на океаните и континентите, отбеляза климатологът. На 26 март България ще премине от зимното към лятното часово време, което дава възможност за по-пълно оползотворяване на светлата част на деня, каза доц. Рачев. Той уточни, че повечето страни в Европа се намират след 39-ия паралел, северна ширина и слънцето свети много на териториите им. На нашите географски ширини денят достига 15 часа и 20 минути, а на север е още по-голям. Затова е редно да се използва светлата част на денонощието, отбеляза климатологът.

По отношение на енергетиката и пестенето на енергия това означава, че ще има по-малко въглеродни емисии в атмосферата и промяната на часовото време е напълно оправдана, е мнението на доц. Рачев. Той отбеляза обаче, че друг е въпросът, който е свързан с чувствителността на хората към изменението на времето. Естествено е, че смяната на часа влияе върху структурата, динамиката и върху денонощния ритъм на човешкия живот, но това продължава много кратко, обясни ученият. Интересен е фактът, че през миналата година 4,5 милиона българи са пътували в чужбина, каза доц. Рачев.

Той отбеляза, че по-голяма част от пътувалите българи са сменили часовия пояс, като, отивайки в Европа са върнали часовника с един час назад, а отивайки в Москва – са прибавили един час. Никой не се оплаква от това, въпреки че милиони българи са пътували до различни континенти. Часовата разлика много бързо се преодолява, когато хората са по-млади и когато пътуването е свързано с положителни емоции. Човекът е изключително адаптивен и смяната на един час не представлява особен проблем, коментира климатологът. Януари беше един от най-топлите месеци, откакто съществуват метеорологични наблюдения в света, но в България, на Балканския полуостров и в Европа, температурите бяха под нормата, каза доц. Георги Рачев, обобщавайки каква в климатично отношение беше изминалата зима.

Февруари също беше един от най-топлите месеци, откакто има метеорологични наблюдения, но „дългосрочните прогнози за януари бяха катастрофално фалшиви за Европа“, заяви климатологът. По думите на доц. Рачев „Европа и почти цяла Северна Африка оформиха единственото синьо петно с под нормални температури за цялата Земя“. И до днес големите метеорологични центрове нямат отговор защо се е получи така. Цялата Земя през януари е била по-топла от нормалното, а единствено в Европа и Северна Африка беше отбелязана отрицателна температурна аномалия, коментира климатологът. Това показва, че глобалното затопляне не е мит, а е факт, като в отделни райони на Земята, поради специфичната циркулация може да се наблюдава отрицателна аномалия – времето да бъде по-студено, обясни доц. Георги Рачев.