От ВАП е организирана поредна проверка по реда на надзора за законност спрямо норми от подзаконовите актове, приети от общинските съвети и посветени на определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.
Към настоящия момент са установени 172 наредби, чиито разрешения противоречат на нормативни актове от по-висок ранг – Конституция, Закон за местните данъци и такси /ЗМДТ/, Закон за нормативните актове и др.
Разкрити са случаи на въвеждане на допълнително условие за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, като е предвидена допустимост на тази възможност само за имоти, недекларирани за основно жилище. Подобно изискване в ЗМДТ отсъства.
В други подзаконови актове определянето на такси за ползване на детски градини се поставя не въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата /такъв е регламентът на чл.7, ал.1 ЗМДТ/, а според имущественото състояние на членовете на семейството на детето, което представлява пряка дискриминация по признак „имуществено състояние“ /забранена с чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация/.
По-нататък, фиксирани са хипотези на частично освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване в нарушение на изричното правило на чл.71, т.1 ЗМДТ, недопускащо подобна възможност.
Налице са и разпоредби, приети от местни органи на власт, с които се „санкционира“ ползването на имот, деклариран като неползван, с глоба в размер на годишната такса за сметосъбиране и сметоизвозване, като този размер се избира по усмотрение на общинския съвет /напр., трикратен – Карнобат, петкратен – Суворово/ в нарушение на компетентността, предоставена с чл.9 ЗМДТ.
Установени са общини, в които ползването на предоставяните услуги е поставено в зависимост от заплащане на дължими суми към общината. Стореното е в противоречие и с нормата на чл.6, ал.1 ЗМДТ, регламентираща т. нар. „задължителни услуги“, и с реда за събиране на публични общински вземания, установен в ЗМДТ и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
От ВАП са намерени норми, с които се претендира заплащане на такси за услуги, изразяващи се в извършване на действия, като последните представляват изпълнение на правно задължение от местния орган на власт. По този начин се достига до положение, че за идентична дейност не се дължи такса, ако инициативата за извършването ѝ е служебна и се заплаща, ако е по искане на гражданин или организация. С подобно процедиране се накърнява и конституционният принцип за равноправие, който включва еднакво третиране на гражданите от държавната /вкл. местната/ власт.
В хода на проверките са констатирани разпоредби, с които се предвижда заплащане на т. нар. „депозитна такса“. С нея общините се домогват да гарантират разходи за извършване на бъдеща дейност, без въобще не е сигурно, че такава ще последва. Стореното не намира основание и в ЗМДТ, и в специални закони като Закон за предучилищното и училищното образование, Закон за устройство на територията и т. н.
Открити са и наредби на общински съвети, с които се регламентират състави на административни нарушения, скрепени със санкции, макар че материята е уредена на законово ниво със ЗМДТ и не се включва във възможностите, делегирани на местния орган на власт. Налице са дори случаи на въвеждане на санкции, различни от законовите.
От ВАП са установени норми, които продължават да налагат заплащане на такси, въпреки че правните основания за това са елиминирани след изменения в Закона за подземните богатства. И обратно, предвижда се недължимост на такса въпреки че нормативни промени – напр., в Закона за ветеринарномедицинската дейност изискват заплащане за съответната услуга.
Към настоящия момент са подадени 43 протести до административните съдилища.
Ефектът от проверката се открива в предприетите мерки за отстраняване на незаконосъобразните административни тежести за граждани и организации, вкл. и на задължения за заплащане на такси, а, от друга страна, за спазване на закона чрез осигуряване на събиране на изискуеми вземания от общините.
Проверката на ВАП продължава.
