Песи понеделник е – начало на Тодоровата седмица, вижте какво гласи легендата за празника

Това е първият ден от Тодоровата неделя, когато става символичното „бесене“ на кучетата, което според народната вяра ги предпазва от болестта бяс. От този ден през цялата неделя в Южна и източна България играят кукерски игри. Кукерите — маскирани момци, обхождат всички къщи в селището за здраве и плодородие, а стопаните ги даряват богато.

Накрая кукерската дружина символично заорава и засява „кукерската нива“ на мегдана сред селото, като изгонват злото и предопределят благополучие за селището и негови-те жители. А кукерската булка или „хаджибабата“ (както в някои райони наричат предводителя на кукерите), изпра-вена върху хомота на запрегнатите „волове-кукери“ благославя:

– „Слушайте мало и голямо! Там дето са играят кукерски игри – здраве и Берекет да има! Колкото са на мойта риза жичките — толкова да са ви жълтичките, както са роят пчелите – тъй да са множат децата, колкото е на морето пясъка – толкоз да ви е в къщи врясъка! Да потъне в дън’ земята злото и да царува доброто!“

Празникът завършва с вито кукерско хоро на мегдана.

А от ония времена и легенда е останала:

„Един баща приготвил кукерски такъми на сина си, гледал кукерската игра и думал: „Скачай, сине, скачай, момчето ми! Та да се народи дето рало ходи и овца блее. Да се оплоди тая пуста черна земя, дето отколе зли сили са я газили… Ех, моят дядо ми разправяше, че много отдавна земята на българите била райска градина. Щедро разтваряла своите недра и дарявала хората с плодовете на техния труд. всички живеели щастливо, управлявани от добър и мъдър владетел. То и името му било такова – Добродор се наричал. Уважавал топ съседните владетели, а и те го почитали. Затуй мирно и щастливо живеели людете в неговото царство.

Завидяла на щастието му дъщерята на Северния владетел — Злияна, че нишан му пратила, а топ любел друга девойка и решила да му отмъсти. Зла магия сторила – който мъж впрегне добитък в хомот и разоре земята, докато се прибере от нивата в къщи, главата му да бабичаса и да умре!

Измрели много животни и хора. Почудили се добродорци какво да сторят, че пролет идвало, а земята напукана, чакала да бъде разорана и засята. Поболял се и владетелят от мъка. Слабост сковала мощните му мишци и топ легнал болен. Минали седмици. Неговият стар баща като мислил как да му помогне, най-накрая измислил. Свикал топ всички мъже в царството и им наредил да одерат коките на всички умрели животни, да си направят волски маски, да се облекат в женски дрехи, да опашат звънци на кръста си и да отидат по нивите, да се впрегнат в хомотите и да разорат Земята.

Както рекъл бащата, така и сторили мъжете. Ощавили коките, изработили маски, с които покрили лицата си, за да не ги засегне магията на Злияна. Тъп успели да разорат и засеят земята. Надхитрената зла магьосница се пукнала от яд. Този ден станал празник за хората на Добродор. Оттогава по българските земи зададе ли се пролет, звън-ват хлопатари и тюлюмбеци и мъжете се сбират. Преобличат се в женски дрехи, маскират се и тръгват да благословят земята за повече спор и берекет през годината и скачат, скачат, да се оплоди земята ни.

Затуй скачай и ти, сине, скачай, момчето ми! Да се роди дето рало ходи и овца блее“…

Следващите дни в седмицата народът определя като черни. Черен вторник – наричат го още сух, глух, усовски и се смята за най-лошия от всички вторници през годината. Луда (тримирна, преговяла) сряда – празнуват за предпазване от лудост. На въртоглав четвъртък жените не навиват прежда, не мотаят с мотовилки, за да предпазят хората и добитъка от въртоглавие и шемет. Черен петък се смята за най-лошия от всичките дванайсет черни петъци през годината. жените в тоя ден не се мият, не се сресват и вретено не хващат. Чак в съботата е празник.

Източник: horo.bg