Потресаващата история на една скърбяща майка: В памет на моето ангелче!

Една скърбяща майка се свърза с редакцията на „Нова Вест“.

Тя ни разказва една разтърсваща история, след която е загубила смисъла на живота си. Силвия Димитрова се е сбогувала с прекрасната си дъщеря след дълго обикаляне по лекари и неправилно поставени диагнози.

Публикуваме тъжната история на една майка, бореща се за справедливост:

Това е моята дъщеря Стефани на 18 години.

Беше възпитаничка на Икономически техникум в гр. Русе. Дете, което харесваше да учи, дете, което имаше мечти, харесваше да се разхожда, да рисува, да учи , да се забавлява….. неща присъщи на всички момичета на нейната възраст, които й отнеха.

Дъщеря ми страдаше от известно време от стомах, често се оплакваше и съответно пиеше лекарства назначени от личния лекар. Един ден, обаче, се обади че припаднала в училище. Веднага я занесохме на джипито Д-р Неделчева, тъй като детето се оплака, че има сърцебиене и докторката каза ,че нищо й няма и ще й мине, но ни прати на невролог . Неврологът, Д-р Галя Александрова, ни изписа лечение с диагноза Нервен срив каза, че не е нищо сериозно, че всеки на нейната възраст ги получава и ,че и тя била имала .И така детето проведе лечение. След известно време пак започнаха болки в стомаха – неистови, заведохме я при Анна Христова – гастроентероложка. Тя я прегледа  и каза също, че е нервен срив , изписа й лекарства за стомаха и до там,  ГАСТРОСКОПИЯ отказа, тъй като нямало условия в кабинета. Прати ни на кардиолог за сърцебиенето и нищо – и там казаха ,че нищо й няма.

От няколко доктори – нищо. Всички казват ,че й няма нищо, че прави нервен срив и така и никой не каза да се направи кръвна картина или някакви пълни изследвания.

Така минаваха дните. Ту я болеше, ту й минаваше, ние ходехме от кабинет на кабинет .В крайна сметка й изкарваха болести, неприсъщи за 18 годишно дете.

Учебната година свърши и моето дете завърши с отличен успех и беше една страхотна абитуриентка. Мечтата й бе да продължи да учи Туризъм и записа във Варненски университет.

Беше щастлива и доволна от себе си. Идваше си всяка седмица в почивните дни. В последните дни на септември започна често да се оплаква от болки в стомаха, от сърцебиене и ние пак по кабинетите и пак същата въртележка. Беше краят на месец октомври 17.10.2016 г. и Стефи се обади, че се чувства зле, болеше я стомах и не можеше да стане. Казах й, че тръгваме, но междувременно да извика Бърза помощ .Те се отзовали, прегледали я и констатирали, че е с кръвно 90/40, и й казали да изпие един айран. Пристигайки я сварихме да лежи, не можеше да стане, не можеше да се движи. Веднага я закарахме в Спешното отделение на гр. Русе. Прегледаха я всякакви специалисти и един ендокринолог я прие в отделение по гастроентерология на 10-ти етаж със завеждащата отделение Д-р Николета Маринова.

Диагнозата, която й поставиха беше АНЕМИЯ откъдето й преляха 5 банки с кръв. На следващия ден й направиха гастроскопия , която показа ,че детето има кървящи язви на стомаха. В отделението по гастроентерология детето лежа 6 дни.

През тези шест дни ни се налагаше да гоним по коридора Д-р Маринова, за да ни каже за състоянието, а отговорът й  на всичките притеснения и въпроси беше „много късно сте се сетили“ „Вие сте най-лекия случай тук“, а между временно детето са го пращали на психиатър, тъй като плачеше от болки в крачето , включвали са я на системи и не са я поглеждали, една от сестрите я нарекла“ ГЛЕЗЛА“.

На 24.10.2016 г. смъкнаха детето в ОТДЕЛЕНИЕ ЗА ИНТЕНЗИВНО ЛЕЧЕНИЕ С ХИРУРГИЧНА НАСОЧЕНОСТ със завеждащ Д-р СИМЕОН ВАСИЛЕВ СИМЕОНОВ след направената втора гастроскопия, на която показанията били, че кървящите язви не са овладяни.

 Д-р Симеонов ме накара да се разпиша, че съм съгласна да я оперират по спешност, но за какво точно -никой не ти казва. Операция всъщност не се състоя,тъй като трябвало да се овладее кръвоизливът , кой то кръвоизлив всъщност те не овладяха от самото начало.

Помолих ги да й направят изследвани за крачето, защото плачеше от болки и искаше да я прегледа лекар, писа ми тогава- „molq vi izvikaite lekar posle za kraka“ „ne moga da si dvijda krachencata“

Извикали ортопед, който уж констатира, че има дискова херния, след което ни казаха да купим обезболяващ крем. И след крема детето продължаваше да плаче от неистови болки в крачето , продължаваше да е на системи, които не знаехме какви са, какво и защо й преливат . Само виждах, че детето не се оправяше.

На 26.10. 2016 г вече не можех да търпя некадърността им и реших да говоря и да помоля с Д-р Симеонов да я препратят в София за по адекватно лечение, след което той започна да крещи, че съм никоя, че не съм единствена, че няма да кажа какво да става и каза, че ще ме прати на психиатър.

Реших да отида при началника на болницата Д-р Иван Стоянов, за да разговарям и с него . Той каза, че е запознат със случая и, че ще мине комисия от 10 доктора, за да се установи по нататъшното й лечение.

На 27.10. 2016 г се състоя прословутата комисия, а след като свърши Д-р Симеонов каза, че категорично Стефи няма рак, говорили с професор от Медицинската Академия в София и той бил съгласен с лечението, което се провежда, казаха, че в понеделник, на 31.10, ще й направят ядреномагнитен резонанс и ще я препратят в София, като казаха да не се притесняваме – всичко е под контрол и няма опасност.

Вечерта на същия ден пак отидох да видя дъщеря си и Д-р Лидия Стефанова ме дръпна настрана и ми каза “ Махнете от тук детето си, състоянието му никак не е добро. тук не провеждат правилното и адекватно лечение.“

На 28.10.2016 г писах на Стефи, за да видя как е изкарала нощта. Стефи ми отговори, че е на МОРФИН “ boli vsichko ama sam s obezbolqvashto az sam na morfin“.

Уплаших се и попитах защо е на това обезболяващо, отговориха ми, че е заради болките в крачето.

На 28.10. 2016 г отидох и следобеда да я видя, никак не беше добре, цялото й тяло се тресеше, имаше температура, като че ли беше дрогирана, беше неадекватна. Много се уплаших и попитах какво става. Отговориха ми че е от лекарството. Постоях, но ми казаха да си тръгвам.

Прибрах се, но не бях спокойна и се върнах пак в болницата към 21 часа. Посрещна ме анестезиоложката Д-р Саша Александрова, отвори ми широко вратите, като преди това трудно ме пускаха, казваха ми колко минути мога да стоя, а тогава просто ме посрещна необичайно и каза, че мога да видя че е добре.

Отидох при дъщеря си, попитах я как е. Отговори ми, че е добре, че не я боли. Каза „Мамо, много те обичам“ и аз я оставих да спи, след което отидох при Д-р Александрова, за да я попитам как е състоянието, при което тя ми отговори, че детето ми е много зле, че има смъртоносни кървящи язви – това ми го казаха за първи път от постъпването й в болницата.

На 29.10.2016 г. сутринта в 06, 00 часа ми се обади Д-р Александрова и ми каза „СТЕФАНИ ПОЧИНА“.

Не знаех, не мислех, отидохме в болницата, но не ме пуснаха вътре, тъй като нямало да ми хареса гледката. Попитаха ни дали ще се съгласим за АУТОПСИЯ, но ние отказахме категорично и така казаха, че може да я вземем на обяд. По-късно разбрахме, че е направена, въпреки нашия отказ и да отидем да си вземем смъртния акт.

ДИАГНОЗАТА ОТ АУТОПСИЯТА БЕШЕ КАРЦИНОМ НА ПАНКРЕАСА

ПОЧИНАЛА ОТ СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ.

В ПАМЕТ НА МОЕТО АНГЕЛЧЕ

Силвия Димитрова