Министерството на здравеопазването взе решение за пръстовите отпечатъци, засягащо всички българи

Ръководството на Министерството на здравеопазването взе решение за нормативно стартиране на процедура по отказ за въвеждане на „пръстовия автентификатор“ в извънболничната помощ през 2017 г. и отлагането му за 2019 г. Това обяви д-р Илко Семерджиев, вицепремиер и министър на здравеопазването, съобщиха от пресцентъра на Министерство на здравеопазването, цитирани от Блиц.

„От становищата на заинтересованите от процеса органи и организации, а именно БЛС, БЗС, пациентски организации и организации на лечебни заведения, както и от становището на компетентната институция – НЗОК, става категорично ясно, че не е налице обективна възможност за въвеждането на пръстовия автентификатор в извънболничната помощ на този етап“, каза министър Семерджиев. „Според НЗОК съществува сериозен риск от преждевременното въвеждане на автентификатора, тъй като прилагането му и в извънболничната помощ може да причини срив в сървърната част на регистрационната система на НЗОК, която понастоящем обслужва болничната помощ.“

По изчисления на НЗОК при внедряване на регистрационната система в извънболничния сектор, включително аптеките, ще трябва да бъдат закупени още поне 25 – 30 000 пръстови скенера и четци за машиночитаеми лични документи на обща стойност над 25 млн. лв. Ще бъдат нужни и средства за поддръжка на софтуер, интернет връзка и други. До момента софтуерът за обезпечаване на системата с „пръстова автентификация“ е струвал на болничния сектор над 4 милиона лева и на НЗОК – 477 000 лева.

НЗОК декларира пълна невъзможност за поемане на допълнително натоварване с подобен мащаб, както и липса на средства, техника и налични помещения за инсталирането й. Към настоящия момент изчислителната мощност на сървъра, осигуряващ работоспособността на регистрационната система, не е в състояние да поеме допълнителни натоварвания над тези, произтичащи от болничната помощ. При над 43 411 000 посещения при първичната и специализираната извънболнична помощ, денталната помощ и медико-диагностичната помощ за 2016 г., в сравнение с хоспитализациите през същата година, ще се достигне до 2 116 % увеличаване на „пръстовите автентификации“.

На 16 март предстои заседание на петчленен състав на ВАС, който ще разгледа на втора инстанция решението на тричленния състав на ВАС за обявяване на правните основания за въвеждане на пръстовия автентификатор за нищожни. Тъй като предходният министър е предвидил въвеждане на системата едновременно за болничния и извънболничния сектор, но е въведена само в болничния, настоящото ръководство на МЗ смята за необходимо да не се намесва в работата на независимата съдебна система и да изчака решението на ВАС.

„Сривът, за който спомена министърът, би причинил възникването на редица комуникационни проблеми, които биха били в ущърб основно на пациентите, тъй като ще затруднят достъпа им до медицинска помощ“, обяви заместник-министърът на здравеопазването Любомир Гайдов.

„По силата на Закона за здравето всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ, която да отговаря на принципите на своевременност, достатъчност и качество. Гарантирането на правата на пациентите, в това число и на правото им на достъп до медицинска помощ, е ангажимент на държавата, поради което тя е отговорна да препятства всяка възможност за осуетяване на спазването им. Остава открит въпросът защо предходното ръководство на МЗ не е взело мерки за въвеждане на пръстовия автентификатор в извънболничната помощ в нормативно установения за това срок и защо е допуснало въвеждането му в болничната помощ със закъснение“, коментира Любомир Гайдов.

Ръководството на Министерството на здравеопазването счита за подходящо изготвянето на концепция за Електронна здравна карта, съдържаща частично или пълно електронно здравно досие, което да бъде интегрируемо в Единния идентификационен документ. Неговото въвеждане предстои поетапно в ЕС и в България от 2018 г. От друга страна контролът при такава форма на идентифициране и управление на медицинската информация е максимално възможен и ефективен.

Други мотиви за отказ от прилагането на „пръстовия автентификатор“ като метод за контрол и намаляване на разходите в българското здравеопазване:

Относно контрола, „спестяването“ на средства и реализирането на икономии вследствие прилагането на пръстова автентификация:

– През ноември 2016 г. – месецът, в който беше въведен „пръстовият автентификатор“, касовият отчет на НЗОК показва нарастване на разходите в размер над 10.1 млн. лв. в сравнение с предишния месец, а през декември разходите са нараснали с над 11.5 млн. лв. в сравнение с месец октомври, въпреки наложеното от Надзорния съвет на НЗОК намаление на бюджетните „лимити“ в болничната помощ;

– Касовият отчет на бюджета на НЗОК за 2016 г. показва преразход на средствата, определени за болнична помощ в ЗБНЗОК 2016 в размер над 270 млн. лв. общо за годината. В допълнение на това за 2017 година са прехвърлени 52 млн. лв. неразплатени средства от 2016 г., както и още 19,7 млн. лв. надлимитни плащания, неиздължени през 2016 г. (при предвидени по закон 1,343 млрд. лв. за болнична помощ, през 2016 г. са разходвани 1,613 млрд. лв., което представлява над 270 млн. лв. преразход). В същото време предвидените средства за болнична помощ в ЗБНЗОК са едва 1,457 млрд. лв., което е свидетелство не само за сериозен преразход, но и за заложен дефицит в бюджета за 2017 г., както и за липса на капацитет за добро управление, включително неспособност за адекватно прогнозиране на бюджетни линии, финансови потоци и очаквани резултати. В същото време, въпреки завишеното финансиране в болничния сектор, дълговете на болниците са нараснали, като към 31.12.2016 г. държавните болници са с 417.4 млн. лв. задължения, 150 млн. от които са просрочени, а общинските болници са генерирали дълг от над 91.6 млн. лв. от които 42.2 са просрочени;

– До момента няма данни за редукция на броя на хоспитализациите в болничната помощ – за 2016 г.;
Относно медицинските и информационни аспекти при въвеждане на „пръстова автентификация“ в извънболничния сектор:

– „Пръстовата автентификация“ не дава никаква информация на ползвателя на медицинска помощ, което само по себе си изключва възможността за текущ контрол от пациента и последващ информиран контрол от страна на НЗОК. Нещо повече – такава практика не позволява трансграничния обмен на медицинска информация сред страните-членки на ЕС и затруднява ползването на спешна и неотложна помощ за българи в чужбина и за чужденци в България (нарушени са и директиви на ЕС, регламентиращи тези процеси);

– Времето, необходимо само за снемане на „пръстова автентификация“ в извънболничния сектор, би намалило достъпа до медицинска помощ на населението с около 20%;