Държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“ взе пореден заем от Българския енергиен холдинг (БЕХ) – този път в размер на 45 млн. лв. През май дружеството получи друга финансова инжекция, след като БЕХ взе решение да увеличи капитала му с 49.550 млн. лв., с което апоритра остатъка от свое вземане от 2013 г. в размер на 65 млн. лв. Въпреки тази солидна подкрепа финансовото състояние на централата продължава да се влошава, като към деветмесечието на 2016 г. загубата му е 78.2 млн. лв.
За какво е новият заем
Средствата, които ТЕЦ-ът получава сега, са нужни за покриване на вноската във фонд „Сигурност на електроенергийната система“, в който се събират 5% от приходите на всички производители на енергия и просрочените задължения към „Мини Марица-изток“. Фондът беше създаден през август миналата година като една от мерките за справяне с растящите дефицити на Националната електрическа копания (НЕК). Идеята е със събраните пари да се покриват разходите на НЕК за закупуването на енергия по дългосрочни договори и преференциални цени.
За малко над два месеца – от края на юли до края на септември, вноската, която ТЕЦ „Марица-изток 2“ е натрупала към фонда, е 33.063 млн. лв., а до края на годината очакванията са тя да достигне 44 млн. лв. Към средата на октомври централата дължи и лихви заради забава на тези плащанията в размер на 1.951 млн. лв., става ясно от решението на КЕВР, с който исканият заем е одобрен. Отделно в края на миналата година и първите седем месеца на тази централата е натрупала и сериозни задължения към „Мини Марица-изток“. От отчета за компанията за деветмесечието става ясно, че просрочените задължения са в размер на 82.7 млн. лв.
Със средствата от заема реално ще бъдат погасени 35 млн. лв. към фонда, които са били дължими към края на септември, и близо 10 млн. лв. от просрочените задължения към „Мини Марица-изток“.
Финансови перспективи
Новият междуфирмен заем е със срок на действие до 2020 г., като гратисният период е от датата на усвояване до края на ноември 2017 г. Основният лихвен процент по кредита е 5.125 с надбавка от 0.35%, определена от съвета на директорите на БЕХ. Наказателната лихва в случаи на просрочие пък е основният лихвен процент + 10%. През погасителния период вноската, която централата трябва да плаща на БЕХ, е 205.3 хил. лв., а след него – 1.394 млн. лв. В решението на КЕВР се посочва, че прегледът на финансовото състояние на дружеството показва, че то не разполага с достатъчно оборотни средства за обслужване на текущите си задължения, а собственият капитал не покрива нито тях, нито дългосрочните му задължения.
Освен това за 2016 и 2017 г. централата прогнозира да излезе на загуба (виж таблицата), но до 2020 г. очакванията са да излезе на печалба, която в края на периода ще достигне 10.3 млн. лв. Oсновната причина за този оптимизъм е прогнозата, че приходите от студен резерв ще нараснат четири пъти до 119 млн. лв.
Източник: capital.bg
