Най-често шаранът се пълни с ориз, булгур, орехи, лук и стафиди, увива се и се пече в тесто. По такъв начин приготвената празнична гозба е известна като рибник.
Народният обичай повелява обредният рибник и хлябовете да се освещават в черква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите.
По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите.
Свети Николай е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква.
На този празник се канят роднини , кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие.
Според обичая стопанките запазват костта от главата на шарана, която има формата на кръст. Тази кост – „кръхче“ или „дъна“ се смята за необикновено лековита. Майките я пришиват на шапчиците на новородените си деца, за да ги предпазят от „зли очи“ и уроки.
В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.
Жените внимават при почистването на рибата люспите да не падат на земята, защото се вярва, че ако човек стъпи там, той се разболява и умира.
Костта от главата, която наподобява кръст, се запазва за лек против детски болести.
Когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете
На Никулден имен ден празнуват хората, чийто имена са производни или близки до името Николай – Никола, Нейчо, Николина, Николета, Кольо.
