Какво се случва след оставката на правителството?

За първи път сме изправени пред правителствена криза в последните 3 месеца от мандата на президента

След резултатите от президентските избори и убедителната победа на ген. Румен Радев, премиерът Бойко Борисов спази обещанието си и декларира, че в първия работен ден на парламента ще депозира оставката на кабинета.

Какво ни очаква оттук нататък? За първи път в историята на България сме изправени пред такъв казус – правителствена криза в последните три месеца от мандата на президента, когато той е с ограничени правомощия. И така, какви са хипотезите, според юристи, с които се консултира Нова Тв.

Първи думата имат народните представители, пред които министър-председателят подава оставката на правителството. Сценариите са три.

Първият вариант: Депутатите не приемат оставката и Бойко Борисов остава премиер. Това е вариант, който има 0 шанс за успех. Борисов вече каза, че подаде ли оставка, депутатите му ще я гласуват.

Вариант 2: Правителството продължава да работи в оставка до встъпването в длъжност на новия Държавен глава през януари. Първата работа на Румен Радев, след като положи клетва, е да подпише указ, с който разпуска парламента, насрочва дата на парламентарни избори и назначава служебен кабинет. Датата на изборите не може да е след повече от 2 месеца. При този вариант ни очаква вот напролет.

Вариант 3: Депутатите приемат оставката и тогава на ход е отново Росен Плевнелиев, който обаче е с ограничени правомощия. Росен Плевнелиев може да връчи мандат за съставяне на ново правителство три пъти.

Първо – на най-голямата партия ГЕРБ. Бойко Борисов може да състави ново правителство или партията да излъчи нов премиер и така предсрочните избори отпадат от картината.

Ако обаче ГЕРБ върне мандата, той ще отиде при втората партия – БСП. Ако и те не поискат да направят кабинет, държавният глава има право да избере трета партия, по своя преценка, на която да даде възможност да направи правителство.

Ако и това не се случи, тогава Росен Плевнелиев трябва да назначи служебен кабинет.

Но няма право да разпусне парламента, защото до края на мандата му остават по-малко от 3 месеца и Конституцията в този период го лишава от това му правомощие. Не може да насрочва и парламентарни избори, защото разпускането на Народното събрание и насрочването на дата за избори се случват с един и същи указ. Това е и единствената хипотеза, при която Служебното правителство може да функционира при работещ парламент.

При тази хипотеза, отново се чака новият президент, който да разпусне парламента и да насрочи парламентарни избори. Което отново означава – избори напролет. Румен Радев като нов държавен глава обаче има правото да променя състава на служебния кабинет, назначен от Росен Плевнелиев, включително да смени и министър-председателя.

Така част от юристите и специалистите по конституционно право четат Основния закон. Те обаче очакват много и разнопосочни тълкувания на Конституцията. Така че следващите седмици ще са интересни. Още нищо не е напълно ясно.