Колко опасни могат да бъдат пластмасовите бутилки и опаковки?

Опасни ли са за здравето пластмасовите бутилки и опаковки за храни? Кои са най-популярните типове и какво означават символите по тях – това е днешната тема на „Чети етикета”, пише БТВ.

Според вложения материал пластмасовите изделия са седем основни типа, маркирани с цифрите от 1 до 7, разположени в триъгълник. Тези символи, освен друго, показват, че опаковката подлежи на рециклиране. Гледайте за тях, защото тя са и гаранция, че конкретният продукт е минал всички тестове за безопасност.

За четири от тези категории пластмасови изделия се твърди, че може да са опасни.

Полиетиленът (означаван с цифрата 1) е най-масово използваната пластмаса. От нея се правят например бутилките за вода и безалкохолни напитки. Внимание: те са предназначени за еднократна употреба!

Мнозина у нас използват по няколко пъти такива бутилки – особено по чешмите с минерална вода или за да съхраняват в бита различни течности – от мляко до ракия. Тези бутилки обаче не трябва да се употребяват многократно, в противен случай се смята, че могат да отделят тежки метали и вещества, влияещи на хормоналния баланс на човека, особено при нагряване и пряка слънчева светлина.

При това пластмасата, от която са направени, лесно задържа бактерии и миризми. Формата на бутилките пък обикновено не позволява качествено измиване.

Поливинил хлоридът (известен повече като ПВЦ, отбелязван с цифрата 3). Той не се използва за опаковки на храни, а за производството на дограми, подови настилки, тръби и пр.

Полистирен (отбелязван с цифрата 6) се използва за производство на чашки за кафе за еднократна употреба, кутии за храна за вкъщи, кофички за кисело мляко. Този материал принципно не е опасен, но – внимание – не трябва да бъде нагряван, защото при висока температура става токсичен. Когато се нагрява, полистиренът изпуска в храната стирен, а той се смята за канцероген.

В категорията „други пластмаси” (цифра 7) има продукти, които отделят изключително малки количества бисфеноли. Това са вещества, които имат действие, подобно на женския полов хормони естроген.

От 2011 г. в ЕС е забранено пластмасовите шишета за хранене на бебета да съдържат бисфеноли. На тях трябва да има надпис BPA free (без бисфенол).

Ако се използват според указанията и според вида си, пластмасите са безопасни за човешкото здраве. Но ако пренебрегвате важни правила за употреба, се подлагате на риск.

Особено внимателни трябва да сме при пластмасови продукти, произведени в Китай и някои други азиатски страни, обяснява д-р Сергей Иванов от „Активни потребители”.

„Прегледах статистиката на ЕК. За последните 16 години в европейската система има общо 1430 сигнала за опасни храни в следствие на т.нар. „миграция” на вредни вещества от опаковките. В България е имало 21 сигнала”, обяснява той.

„Никой не се е измъкнал жив от живота, така че не трябва да ставаме параноици, но трябва да имаме известни навици”, призовава кардиологът доц. Сотир Марчев.

Винаги при нагряване от опаковката към храната „мигрират” частици. Колкото по топло е и колкото храната е по-мазна, толкова по бързо става това, обяснява той.

„Когато трябва да чукнеш на дърво, разбираш, че живееш в свят, направен от пластмаса. Пластмасите са като хората – има по-добри, по-лоши, както и криминални типове…”, добавя той и дава няколко практични съвета:

– Ако си купувате храна в пластмасови опаковки, не ги нагрявайте;

– Не слагайте храната заедно с пластмасовата кутия или фолиото в микровълновата фурна;

– За бебета използвайте стъклени съдове или поне слагайте храната в пластмасовите бутилки в последния момент преди консумация.