„Форин полиси”: „Скелетите в гардероба” на Кристалина Георгиева – ДС и „Мултигруп”

Кристалина Георгиева – българският еврокомисар и един от кандидатите за шеф на ООН, е била свързана с комунистическите тайни служби, както и с една от знаковите бизнес групировки по време на т.нар. преход – „Мултигруп”, пише журналистът Ив Кугелман на сайта на института „Форин полиси”, цитиран от БТВ.

Той уверява, че материалът, цитиран и от авторитетното европейско онлайн издание „Юрактив”, е плод на едномесечен журналистичекси труд. Статията му, която е озаглавена „Голяма грешка на ООН беше предотвратена на косъм” има за основна теза, че кандидатите за висши постове в подобни важни международни организации – като ЕС и ООН, не се проверяват щателно.

Според Кугелман Георгиева е била вербувана още като студент в Икономическия институт „Карл Маркс” (сега УНСС), заедно със състудентите си Румен Гечев и Стати Статев.

Така Георгиева е получила шанса са учи в престижното Лондонското училище по икономика, Гечев – в Илинойс, а Статев – в Бостън. В тяхната група е имало не един и двама добри студенти, но само те тримата са били избрани да учат в чужбина. Иначе, в групата им от университета личат имената на бъдещите министър-председатели Иван Костов, Ренета Инджова и Стефан Софиянски, както и на бъдещите вицепремиери Димитър Луджев и Иван Пушаров.

Гечев, професор в Икономическия университет и бивш депутат, и Статев, който е ректор на УНСС, вече бяха разкрити като сътрудници на Държавна сигурност.

Според един от информаторите на Кугелман – бивш преподавател в института „Карл Маркс” (както се казваше УНСС в миналото) Георгиева е била вербувана заради брат си Стефан Георгиев, който е бил уличен в престъпна дейност.

Швейцарският журналист се позовава и на думите на бивш офицер Държавна сигурност, чиято самоличност запазва в тайна, наричайки го с псевдонима Андрей Войнов. По неговите думи Георгиева е работила по линия на проникването в западните академични кръгове.

За разлика от Гечев и Статев обаче тя никога не е била осветявана като агент на ДС. Много от документите за принадлежност към бившата Държавна сигурност са били унищожени още преди режимът да падне, но според Войнов причината българските институции да запазят в тайна миналото на Георгиева била добре развиващата ѝ се кариера в Световната банка.

Кугелман обаче твърди, че самият премиер Бойко Борисов е знаел, че Кристалина Георгиева „има досие” (популярен израз за сътрудничеството на Държавна сигурност, обяснява на по-незапознатата публика швейцарският журналист) и дори го е споделил пред висши функционери от своята партия. Именно това била и причината българското правителство първоначално да подкрепи кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН.

Самата Кристалина Георгиева отрича да е свързана по какъвто и да е начин с бившите тайни служби и нарича подобни информации лъжа.

Според Кугелман обаче „скелетите в гардероба” на Георгиева не се отнасят само до Държавна сигурност, но засягат и по-скорошни явления.

Кугелман твърди, че деверът ѝ Васил Кинов и племенника ѝ Виктор са получавали услуги от висши служители на „Мултигруп”. С компании от групата тази организация била свързана и самата дъщеря на Георгиева – Десислава Кинова, например „Балкан турист дивелъпмънт сървисис” или Гранд хотел България.

Макар обхватът на това разследване и ресурсите, достъпни на журналистите за провеждането му, да не позволяват окончателно заключение за твърдяното вербуване на Кристалина Георгиева, сме изправени пред предизвикателен случай – и по отношение на твърденията за свързаност на Георгиева с бившите тайни служби, и по отношение на твърденията за връзки на нейни роднини с бизнес, обвързан с организираната престъпност, така че компетентните органи трябва да проведат съответното разследване, призовава Кугелман.

Това обаче трябва да е въпрос за Европейския съюз, който преди месец беше разтърсен от друг подобен скандал – бившият комисар по въпросите на конкуренцията в ЕС Нели Крос се оказа и директор на офшорна компания със седалище на Бахамите.

Това ясно показва нуждата от сериозни процедури за проверка на кандидатите за висшите постове –независимо дали в ООН, или в ЕС. 15-имата души – посланиците на страните членки на Съвета за сигурност, трябва да имат достъп до подобна информация, преди да гласуват по подобни важни въпроси.

Що се отнася конкретно до ЕС – по-отворена, прозрачна и демократична процедура по номинациите за най-важните институции на съюза ще позволи да се възстанови публичното доверие и подкрепата на хората в тази критична за бъдещето на ЕС ситуация, смята Кугелман.