Тежката съдба на героя, спасил 11 души от падналия автобус в р. Янтра преди 10 години

Почина достойният българин Атанас Генчев, който през 2006 г. спаси живота на 11 души. Той получи големия приз “Достойните българи на годината” отличен същата година – на церемония, пише „24 часа“.

Преди 10 години на 7 декември пътнически автобус пада в р. Янтра и в него загиват 18 души. 50-годишният Генчев, тогава шофьор в цех “Стомана” към завод “Модул” в Бяла, и Ивелин Иванов се втурват да спасяват оцелелите.

За тази благородна постъпка Атанас Генчев получи голямата награда на инициативата на “24 часа” “Достойните българи на годината”. Връчи му я тогавашния премиер Сергей Станишев.

Тази неделя племенникът на Атанас Генчев – Светлин Наков написа в личния си профил във фейсбук: “Загубихме вуйчо ми, един доблестен българин, спасил 11 човешки живота в нечовешко бедствие, загубил здравето си покрай изживяното. Мир на праха му.”

Вместо уважение, след случилото се достойният българин понася огромен стрес и упреци.

Ето какво каза той още две седмици след катастрофата: “Толкова лоши думи чух напоследък, че се питам защо доброто поражда такива лоши чувства като злоба, завист и злословие”.

Разказва, че 11-годишен живеел с родителите си над жп линията до международното шосе на Русе. “На 20 март 1967 г. (тази дата не мога да я забравя) се върнах от училище и грабнах хвърчилото, имаше лек вятър. Хвърчилото се заплете в жиците на жп линията. И понеже беше влажно, дало на късо. Гръм! И волтова дъга ме удари, запалила ми дрехите. Семейство лекари, турчин и румънка, пътували по международното в този момент и видели какво става. Спрели, мъжът съблякъл дрехите си и ме изгасил.

Закарали ме в болница и така ми спасили живота, макар цялото ми тяло да е в белези от тогава. И до днес и майка ми, и аз споменаваме с добро тези хора”, спомня си достойният българин.

Още тогава той прави горчиво сравнение: “Днес малко остана добротата. Хората се отчуждиха един от друг. Все повече чувствам увълчването. Като че ли забиването на нож в гърба стана по-естествено от протегнатата ръка”.

Години след адската катастрофа с автобуса в Янтра сънува кошмари, разказа един от тримата му синове Петко Генчев. Заради преживяното смелият мъж заболява от рак.

“Оперириха татко от тумор на черния дроб преди година. Тогава казаха, че няма разсейки. Но тази година започна да се оплаква от главоболие, отиде на изследвания и откриха тумор в мозъка. Претърпя още една операция, изчистиха го, премина лечение. Уж се стабилизира, но за кратко. Накрая се влоши – оказа се, че има разсейки по цялото тяло – бъбреци, бял дроб, всичко… Закъса напълно. Викнахме линейка, биха му инжекция, но отказаха да го приемат в болница, защото според тях било грип. И си отиде – това беше”, разказа синът му.

“Не мога да оставя хората и не съжалявам, че съм ги спасил. Съвестта ми е чиста! Съжалявам само за това, че едва ли не излязох виновен”, горчиво отбеляза приживе героят.

Вместо хората да го уважават заради достойната постъпка, го нападат злоба и завист.

“Останах без работа заради това, че съм спасил хора”, сподели Генчев тази година през април по БТВ. Уволнили го след катастрофта, защото не премълчал, че шефът на пожарната, повикана на мястото, бил пиян. “Аз вадя хората, той пада върху тях”, описва Генчев какво всъщност се е случило.

В крайна сметка добротворецът загубил работата си, а шефа на пожарната издигнали, както сам споделя пред Нова тв.

Не скрил и отсъствието на хора от Гражданска защита, макар медиите да твърдели точно обратното. Дошли, както сам заяви пред тв камерите, когато всичко свършило. Нямало и водолази, както твърдели медиите.

Заради тази своя прямота Генчев става неудобен и повече от година е безработен, казва синът му Петко. После започнал да вози работниците на най-големия у нас завод за керамични изделия “Идеал Стандарт” в Севлиево.

Преди две години се пенсионирал по болест. По ирония на съдбата и другият достоен българин, спасявал заедно с Генчев – Ивелин Иванов, по думите на самия Генчев също е пенсионер по болест. Грозните клюки по негов адрес обикаляли без спирачка. Негови съграждани твърдяли, че не слязъл да спасява хората, а за да им бърка по джобовете.

“Един човек казал на майка ми, че най-лесно се пазарува с чужди пари в магазина. Аз на този човек докато съм жив няма да му простя”, сподели Генчев пред Нова тв.

“Зяпачи имаше много, но не мога да упрекна хората, те не са виновни, така са ги възпитали”, е горчивият извод на достойния българин.

От зловещата катастрофа си спомня най-ярко как започнали да звънят телефоните на загиналите, а нямало кой да ги вдигне. “Пред очите ми е как дърпам някого, а той е без глава или без ръце. Как пищят хората. Ужасно е! Само аз и още едно момче, което е пенсионер по болест вече, слязохме да спасяваме хората. Другите гледаха от горе”, разказва той.

Детенце пищяло: “Спасете мама!”, а като го хванал, косата му останала в ръцете му… Спасил и майка му Красимира, с която единствено поддържал връзка след катастрофата. Когато се върнал у дома, не позволил на майка си да запали лампата, за да не се уплаши и стресне – целият бил в кръв Пред тв камерите Атанас разказва, че е на шепа лекарства, здравето му е разбутано, а зъбите му са изпадали.

От всички 11 спасени от двамата преди 10 г., на погребението на Атанас Генчев присъства единствено Красимира. Придружавал я съпругът й.

Изпращат го и тримата му синове. “Жалко е, че към хора като татко интересът – без значение дали са медии, общински власти, или някой друг, става голям едва когато ги загубим”, горчиво заключава синът му.

“Господ ни наказва. Това е истината”, казва достойният българин на 2006 г. в едно от последните си интервюта пред медии.