Референдумът на Слави цели промени в правителството и избирателния кодекс. Но дали тези промени ще са в полза на обществото или то отново ще бъде поведено от новия спасител? До колко може да се вярва на добрите намерения на популярния водещ и има ли скрити цели във въпросите, които той представи пред 700 хиляди българи за подпис и одобрение? Знае ли Слави Трифонов всички последици от предложените промени в представения въпросник? С тези въпроси се занимава студентът по политология В. Павлов, който ни изпрати писмо. В него аргументирано се представят възможните негативи от промените и слабостите в предложените решения, които реално биха навлезли в полза или ущърб на обществото. В заключение студентът оставя на читателя сам да прецени дали Слави Трифонов се възползва от позицията си в медийното пространство.
Твърдението на инициаторите, че този референдум е на народа, на едни 700 000 български граждани, не е разумно по простата причина:
Референдумът беше идея на шоуто, те започнаха със събирането на подписи и огромна медийна пропаганда и най-важното – въпросите са поставени от тях, а не от тези 700 000 подписа ли се.
Хората се подвеждат от илюзията, представена като решение на проблемите и не осъзнават безсмислието на въпросите, поставени в така наречения „народен” референдум. Още ли мислите, че това е вашият референдум, с поставени от някой друг въпроси, нерешаващи нищо съществено?
Ще оставя всеки сам да си направи изводите, само ще отбележа въпросите и колко неефективно ще бъде тяхното прилагане.
1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
Мажоритарната избирателна система предполага косвено и приблизително представяне на мнозинството и зачитане само на гласовете за избраните. Що се отнася до гласовете за неизбраните те нямат абсолютно никаква стойност.
Няма да ви отегчавам с видовете и предимствата на мажоритарната система, но друг е въпросът колко ще е функционална в тази среда (разбирайте българската действителност).
Тази система предполага избор на личности и пренебрегване на политическите партии, които в тази среда са основните инициатори на изборите. Тоест, партиите финансират своите кандидати заради тяхната принадлежност, а с мажоритарната система и отпадането на партиите като основен фактор за прокарване на политики, участие в избори и прочие ми е интересно кой ще финансира даден кандидат?! Струва ми се, че това ще отвори възможност за съвсем легално „пазаруване на народни” представители. Понеже партиите няма да са основен играч, а личностите.
2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?
Тук безспорно ще се намалят разходите за народни представители. Само че дали въпроса е адекватен, защото в член 63 от Конституцията гласи, че Народното събрание се състои от 240 души. Личо аз, не смятам, че това е въпрос от компетенциите на обикновено Народно събрание. Защото ако е токова лесно да променят броя, депутатите постоянно биха го правили. Кеф им 200, кеф им 2000, а защо не и двама – никакъв проблем…
Ако разгледаме ситуацията обективно, ще видим, че с евентуалното намаляване на броя на депутатите, тежестта на един депутатски глас се увеличава. Да бъдем честни, закони ще се приемат и отхвърлят не както досега с мнозинство от 120 плюс, а 60 плюс (повече от половината) иначе казано обикновено мнозинство. Комбинацията както е наложена – мажоритарна избирателна система с намаляване броя на депутатите съответно ще доведе и до еднообразие. Малките партии, които обикновено са около 4% бариера за влизане в парламента, няма да имат шанс, което пък със сигурност ще осигури парламент без опозиция. На практика две или три партии ще имат представителство.
И какво излиза с този блестящ ход на инициаторите на референдума. Получаваме парламент с ниско представителство на гражданите, силно зависим не от партии, а от някой друг играч. Като прибавим и сегашните политически сили, които са овладели до съвършенство изборната манипулация и парламента става лесно контролируем. Не трябва да забравяме и лобитата в парламента, които ще бъдат улеснени с тяхната функция – по-малко депутати, по-лесно подкупни.
3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
Този въпрос вече е ясен, парламентът прие закон за задължителното гласуване и би трябвало да отпадне.
Член 42 от конституцията гласи, че гражданите навършили 18 години имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания на народа.
Тук се говори за правота на избор, а не за задължение и от тази гледна точка коментарът е излишен.
Но да предположим че гласуването е задължително. В този случай се предполага и някакво наказание за негласуване, а не мисля че някой нормален човек би се съгласил да плаща глоби или да бъде премахван от избирателните списъци само защото не е гласувал. Сериозно ли мислите, че някой би отишъл да гласува при положение, че не го е правил на последните няколко избора? Не всеки би имал физическата възможност да отиде и да си пусне бюлетината или достъп до някакъв друг начин за гласуване.
Лично аз, мисля че е морално задължение на осъзналия се гражданин да направи своя избор и да гласува избирайки идеята, а не просто да гласува за партия или личност – това е нелогично и посредствено, недемократично ако искате. Задължителното гласуване няма да доведе до повишаване на избирателната активност ако това е целта.
4. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
Електронното гласуване безспорно е бъдещето на избирателната система, но не му е сега времето. Може би при едно друго морално нива на нацията. Не оставайте със заблудата, че ще прекрати манипулацията на избора, напротив. Виждаме изборната манипулация сега и само си представете какво биха могли да направят – много просто „електронно манипулиране на електронния вот”. Електронния вот може да бъде променен и манипулиран.
5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
Обясних вече за мажоритарната система, която според мен е неприложима в действителност особено в този случай.
Провеждането на избори за каквото и да е предполагат партии, групи или организации, искащи да спечелят, съответно почели не винаги по-добрия а по-силния (разбирайте по-богатия). И докато сега шефовете на МВР по места се назначават от министъра на вътрешните работи и са му подчинени, то при техния мажоритарен избор кой ще им е началник, всички ние ли? Не, не мисля.
Естествено, много е просто, те (мажоритарни избраните шефове на полицията) ще се подчиняват на човека, (хората , партиите, групите, бандитите) който им е платил предизборните кампании. Тоест, легално купуване на полицейско управление с непоправими последици. Местният феодал ще може да си купи полицейска закрила на наш гръб, за наша сметка и естествено последиците ще са пак за нас.
В заключение, народният референдум на Слави е не за хората, а защитава изцяло някакви други интереси. Дали това е целта или е иницииран от добро желание и огромно незнание за политическата система и народния манталитет аз не мога да знам. Явно е, че референдумът няма да помогне за излизане от блатото, най-много да ни закопае повече.
Едно трябва да знаем, промяната няма да дойде с референдум, промяна може да има само ако и ние се променим.
Човек не може да е под властта на друг единствено по свое желание.
