Принадлежността към Атлантическия пакт и Европейския съюз, не отменя правото ни за отстояване на националните интереси. Сред тях, от първостепенно значение е взаимовръзката с Русия
Какво ще постигнем? Дали ще навием часовника на безвремието, или ще огласим цялото общество с гръмкия звън на пробуждането си!
През последните две години членският ни състав намаля с около 20 хиляди. Колко са партиите с такава численост, а ние с толкова намаляхме само за две години! Губим облика на масова партия, представителна за цялото ляво пространство, за всички обществени и социални слоеве, както и равномерното присъствие в различните видове населени места. Такава партия бяхме, защото от нас очакват защита всички хора на наемния труд — работници и интелектуалци, селяни и държавни служители.
Защо загубихме тяхната подкрепа?
По две причини.
Първата причина е защото загубихме активност. Вече не олицетворяваме функцията на изразител и защитник на обществените интереси. Идейните пренастройки, които започнахме, не могат да мотивират обществото за по-голямо доверие към БСП.
От нас се очакват действия в публичното пространство. Най-важният въпрос, който не изведохме, като разграничителна линия между нас и управляващите е разпределеният от тях недостатъчен ресурс за пълноценна социална политика, като общ дял на преразпределянето на бюджета. България води в класацията с най-висок процент на бедстващите. През 2014г. в тежка бедност са живели 33,1% от населението, през 2015 са вече 34,2%. С такава структура на бюджетното разпределение, отделяща за социалната сфера само 37%, няма как да покрием конституционното си определение “за социална държава“.
Проблемите на дребни и среден бизнес са извън полезрението ни. Не водим борба за равен достъп до обществените фондове, и не се противопоставяме на ГЕРБ, който го обезпечава само за своите фирми. Борбата с картелите и монополите не се ограничава до промяна на правилата на търговските вериги, налагащи абсурдни условия за български фирми производители. Монополите са навсякъде и във всичко — горивата, вносът на захар, цитрусови плодове, търговията с олио, пазарите за плодове и зеленчуци.
Основен израз на опозиционното ни поведение са дребни обструкции чрез парламентарен дебат на отделни законодателни своеволия на управляващите, или за фрапантни управленски безумия, но ни липсва цялостен облик за алтернатива на управлението.
Във всички сектори цари разпад и корупция, която произтича от метода на разпределение на управленските позиции, поделени като плячка между управляващите партии.
България е в обхватна криза,в която наред с деиндустриализацията, вече сме в демографска криза, културен разпад и социална нищета.
Как да се противопоставим, как да спрем това?
Като реакция на всичко посочено виждам неотложна нужда от изготвяне на “Антикризисен план“. Този план трябва да е продукт на целия експертен капацитет — включващ нашите специалисти във всички области и сфери на секторните политики и експертите с опит от управлението в предходните ни кабинети.
За някои сектори вече направих консултации с цел да установя какви са сроковете за една пълноценна експертиза и набелязване на съответните мерки. Две седмици до един месец е напълно възможен срок, при интензивна, добре организирана работа и синхронизирано взаимодействие на членовете на екипите.
С антикризисния план трябва да постигнем визия за ляв, социален управленски модел, за да получим: Подобряване на жизнения стандарт и национално възраждане чрез:
Икономическа стабилност: Постигаме я с План за подкрепа на средния и малкия бизнес. Достъп до кредитиране, пряко чрез “Българска банка за развитие“. Другият стълб за постигане на икономическа стабилност е участието на държавата, като пълноправен стопански субект, разкриващ работни места, регулиращ пазара и създаващ икономика обезпечаваща националните стратегическите потребности, като енергетика, транспорт, комуникации, инфраструктура, продукция на стоки и услуги за масова консумация и потребление. Активите, които са все още собственост на държавата са достатъчна база за стартиране на стопанска дейност в почти всички сфери на икономиката и селското стопанство. На тази територия е и основният дебат с Либералния модел, който отрича конкурентната способност на държавата, като ефективен участник на пазара. Здравеопазване: общо гарантирано, безплатно здравеопазване.
Политика за доходите: Индексация на пенсиите с постигане за най-ниските пенсии покритие на размера за базисен жизнен стандарт. Съвместно със синдикатите трябва да отстоим адекватно възнаграждение на труда, за работещите във всички сектори и сфери. Понятието “работещи бедни“ аз заменям с определението експлоатация на човешкия труд.За коя друга партия, освен за БСП, премахването на тази експлоатация е повод за възникването и мисия на 125 годишна история! Младежки политики: Обрат в демографската криза е възможен само с адекватни младежки политики. Безплатно, общодостъпно образование е първото ниво, с което да дадем равен шанс на всеки млад човек, независимо от социалния статус на семейния му произход. Младежката заетост и адекватно възнаграждение е втората фаза, с която да задържим младите хора в България. Ако не осигурим работа за младите хора тук, ще продължим да произвеждаме кадри за чужди икономики.
Национална сигурност: Спешни, обхватни действия срещу битовата престъпност, която доведе до несигурност на хората за живота и имуществото им, и води до опустяване на малките населени места. Охраната на държавната граница със специални мерки за прекратяване безконтролното проникване на бежанци на територията ни. Изграждане на технически съоръжения, концентрация на сили и оборудване, съответстващи на мащаба на мигрантската вълна и на опасността от навлизане на членове на терористични организации в Европа, заедно с потока бедстващи преселници. Образование и култура: Финансиране на държавните детски заведения, училищата и университети. Само в тях може да се отстоява национална концепция за развитие потенциала на новите поколения в условия на обща достъпност. Подпомагане на научната и творческа дейност, като основа за развитие на технологиите, интелектуалната база и цялостния прогрес. Създаване на стратегия за съхраняване на автентичната национална култура и историческа памет.
Външната политика, която провеждаме е съществена за нашата държавност и международен авторитет. Принадлежността към Атлантическия пакт и Европейския съюз, не отменя правото ни за отстояване на националните интереси. Сред тях, от първостепенно значение е взаимовръзката с Русия. Аргументите в полза на това се коренят в историята, близостта на двата народа и потребността от икономически отношения. Днешното състояние на тези двустранни отношения е в такова състояние, и от такава важност, че го поставям, като част от антикризисния план.
С антикризисния план трябва да върнем увереността в обществото, че има алтернатива на днешното управление. В него хората трябва да припознаят основа за управленска програма, която да е крачка към възраждането на България.
БСП трябва да участва в управлението само като първа политическа сила, когато получим достатъчна обществена подкрепа за радикална и цялостна реализация на нашите програми. Поредно участие, без да доведем до видим резултат социалния облик, като модел на управление, ще ни деиндентифицира, като социалистическата партия на България.
Втората причина заради която губим влияние са сериозните недостатъци в организационната работа. За последните две години не създадохме нито една общонационална политическа инициатива, която да сплоти партията. Нямаме нито една кампания с мащаба на подписката за референдума за АЕЦ Белене, която да е с насоченост и за решаване на обществено значим проблем. За опозиционна партия това е съществен израз на капацитета й. В такива акции младежките структури, получават спойка и опит, защото тяхното участие е най-активно и видимо. Става притегателно за връстниците им.
Във вътрешно партиен план, подбудихме идейна дискусия, но не очертахме проекцията на търсената промяна, като модели на политики.
Видяхме мощта на ръководството с умението да сваля общински ръководства, но не и с умението да провежда изборни кампании.
Моят възглед е за цялостно обновяване на ръководството. Не само млади, а нови лица. Обществото иска това от БСП. Няма да провокирам сблъсък на поколенията, а ще дам достъп до реализация на широк кръг подготвени хора, които до момента не намериха поле за адекватна изява, съответстваща на капацитета им.
Връзката със структурите трябва да е с проводимост в двете посоки. В моя проект като гръбнак на партията виждам областните структури. Областните съвети трябва да са еманация на обединеното взаимодействие на общинските структури. До ниво областен съвет трябва да се взимат, автономно съществените решения, като номинации за листи за народни представители и реализация на кадрите в региона.
Вярвам че на следващия юбилеен 50-ти конгрес, ще отчитаме постигнати резултати, а няма да тънем в дебати за идентичността на идейния ни образ.
Красимир Янков
*Текстът е изказване на народния представител от БСП Лява България на 49-ия Конгрес на БСП. В качеството си на кандидат за председател на партията Красимир Янков получи доверието на 77 делегати и бе класиран трети. На първото заседание на новоизбрания Национален съвет на БСП Красимир Янков бе избран в състава на Изпълнителното бюро на партията.
