Учени променят продължителността на секундата?

През последните 50 години продължителността на секундата се дефинираше по един и същи начин. Но изследователи от Германия смятат, че са открили как да създадат най-точния часовник в света, който да показва с такава точност времето, че ако бъде превъртян с 14 млрд. години назад до времето на Големия взрив, ще загуби едва 100 секунди, пише британският в. „Индипендънт“, цитиран от БГНЕС.

И макар тази разлика да остане почти недоловима за хората, би могла да има значение за редица ежедневни дейности като GPS навигацията – ще увеличи точността от няколко метра разлика до няколко сантиметра, за електрическата мрежа, за компютризираната финансова дейност и др.

И тъй като новият часовник ще използва различен начин за измерване на времето може да промени, макар и с минимална разлика, продължителността на някои от основните му единици като секунда, минута, час.

Начинът, по който измерваме времето все още е базиран на принципа на махалото, само че атомният часовник измерва естественото движение напред-назад на атома на химическия елемент цезий. От 1967 г. насам Международната система за единиците определя секундата като времето, което преминава по време на 9 192 631 770 цикъла на микровълновия сигнал, произведен от това движение.

Въпреки това обаче също както при часовника с махало, могат да се появят грешки, които да забавят или да забързат движението на атома с до една наносекунда на всеки 30 дни.

Новият часовник ще използва за измерването на времето друг химичен елемент – стронций, чието „тиктакане“ е много по-бързо от това при часовника с цезий. Също така учените ще си служат с оптичната, а не с микровълновата част от спектъра.

Ако една секунда се определя на базата на стронция еквивалентът на секундата би бил 429,000 млрд. цикъла на атома. Този метод за изчисляване на дължината на една секунда намалява възможността за грешка до по-малко от 0,2 наносекунди за 25 дни, посочват изследователите.

Според д-р Кристиан Гребинг от Националния метеорологичен институт в Германия, който е участвал в изготвянето на проекта за часовника, това е крайъгълен камък по отношение на практическото прилагане на оптичните часовници.

Оптичните часовници, които използват лазери, за да наблюдават поведението на атомите или йоните в изолирана вакуумна среда, са познати на науката от известно време. Съществуват обаче редица трудности при тяхното използване заради сложното им устройство и практиката да спират да работят.

Според д-р Гребинг методът за измерване на време, който са създали, може да проработи, но промяната на дефиницията за продължителност на секундата трябва да се забави поне с още 10 години. В това време учените ще могат да установят кои оптични часовници работят най-точно. В други версии на този вид часовници се използват различни химични елементи като алуминия.