Хората са на улицата, ние трябва да сме при тях

Без политика насочена към развитието и реализацията на младите хора, не само БСП, България е обречена на изчезване

– Какво ви мотивира да приемете номинацията за лидер на БСП. Какво ви отличава като цели, програма и приоритети от останалите кандидати?
– Станах част от ръководството на БСП след спечелване на изборите от ГЕРБ през 2009 година. Тогава заради тежката загуба БСП беше на ръба на криза, която задълго можеше да ни извади от позицията на водеща политическа сила. Нещо подобно на днешното състояние. Само за няколко месеца стресът бе преодолян с адекватна, активна позиция и действия както от парламентарната ни група, от ръководството, и от структурите по места. С всеобхватен опозиционен натиск и всички възможни противодействия на всяко решение на ГЕРБ, което противоречеше на обществения интерес, постепенно започнахме да възвръщаме доверието на хората. Организиран бе национален протест срещу антисоциалната политика, наложена от финансовия министър, под надслов „Сбогом, Дянков, сбогом, ГЕРБ“. Това даде начало на цяла поредица от протести против политиките във всички сектори. През този период отстояхме и отмяна на решението на кабинета „Борисов“, който беше дал съгласие за проучване и добив на шистов газ. Ако не го бяхме постигнали, сега вероятно почвата на житницата на България – Добруджа, щеше да е замърсена и непригодна. После дойде и успешната организация по набиране подкрепа за референдума за изграждане на АЕЦ „Белене“. Силният резултат, изравнен с този на ГЕРБ в президентската кампания, ни върна авторитета на водеща политическа сила. Това изправи БСП на крака. Постигнахме прекратяване мандата на „кабинета Борисов 1″ и на предсрочните избори получихме мандат за сформиране на кабинет. Направим ли необходимото, отново ще се възродим. Ето това ме мотивира да приема номинация за председател на НС на БСП. Във всичко изброено по-горе съм имал пряко участие. Това, че познавам силата на партията, ме прави оптимист и е основание за критичността ми към настоящото ръководство. То не дава никакви индикации за адекватност и капацитет, а вече записа в актива си две катастрофални загуби на парламентарни и местни избори. За да си върнем подкрепата на хората, трябва първо да мотивираме съпартийците за доверие и активно участие в това, което предстои на БСП. Ако ние не сме убедени в правилността и смисъла на действията ни, апатията, която е обзела редиците ни, ще изгаси 125-годишния пламък.
Планът, по който трябва да стабилизираме партията, разбира се, трябва да протече в две насоки. С визии ЗА БСП и ЗА България. По тези две теми инициирах дебат с другите кандидати, потвърдили участието си в надпреварата към средата на април. И Нинова, и Миков не приеха такъв дебат. Защо беше нужен дебатът? С него, дискутирайки помежду си, осезаемо щяха да проличат разликите в подхода и мерките, които би предложил всеки от кандидатите. Сега чета и чувам една повторяемост на възгледи, и концепции, което вероятно е заради отчетливостта на проблемните теми, а не заради заимстване.
Като общи щрихи съм систематизирал концепцията си така:
– Цялостно обновяване на ръководството на БСП (Изпълнително бюро)
– Създаване на експертен съвет
– Структурни промени на организационния механизъм в БСП (чрез промени в устава)
Освен набелязаните мерки, предвид предстоящата президентска кампания, на първото заседание на НС на БСП, ще бъде сформиран национален предизборен щаб и ще започне процедура по номинации на кандидат-президентска двойка. Тази кампания е първа възможност за мобилизация на партията след 49-ия конгрес и тест за капацитета ни да привлечем обществена подкрепа. Олицетворение на стремежа към връщане на доверието на хората ще бъде профилът на кандидатите, ако те са фигури с изграден авторитет, патриоти и носители на висок морал. Така БСП ще върне усещането за държавнически, а не тяснопартиен възглед за управление на институциите.
ЗА БЪЛГАРИЯ
– Изготвяне на цялостен анализ за състоянието в секторите
– Изготвяне на антикризисен план
След шестте години управление на ГЕРБ видимо е отсъствието на какъвто и да било социален аспект на провежданите политики. Цялостната реорганизация на този модел наричам антикризисен план“. Тя не може да има пожелателен или популистки характер, а след оценка на реалните възможности и преоценка на приоритетите трябва да даде израз на социалния облик на държава, в която на първо място са хората. Всичко останало, като се започне с данъчната политика, преминем към плана за държавата, за участието й в пазара като равноправен и балансиращ субект; политиките, свързани с реализацията на младите хора, като съществен и единствен фактор за борбата с демографската криза и т. н., са съществени компоненти на управленска програма, която може да сработи във втората или третата година на управленски мандат. „Антикризисният план“ не търпи отлагане. Той е съдържанието на работата ни като опозиционна сила и като неотложен план в управлението. Натискът върху правителството на Бойко Борисов трябва да е в посока изпълнението именно на такъв „антикризисен план“. Той включва както увеличението на доходите за пенсионерите и работещите с минимални заплати, разпределението на бюджета за образованието към държавните общодостъпни учебни заведения, прекратяването на унищожителната „реформа“ в здравеопазването, така също и стабилизиране на МВР и МО без повече реорганизации, водещи до хаос и демотивация на служителите; създаване на национална стратегия за противодействие на проблемите, свързани с бежанската криза. Заради разнородния характер и размера на проблемите определям необходимите мерки като „антикризисен план“.
– Какво ще направите за организационното укрепване и за привличането на нови хора (и връщането на разочаровани симпатизанти и избиратели) към БСП?
– БСП се нуждае от по-модерен модел на структуриране. Същевременно трябва да се върнем и към добрите ни практики. Това е с цел оптимизация на работата. За разлика от останалите кандидати аз смятам, че нееднаквото състояние и активност на общинските организации може да се компенсира с координиращата дейност, методическата работа и организационните мерки на областния съвет. Няма как ръководството да се ангажира с пълноценното решаване на проблемите във всяка една община. Не е и нужна такава намеса. Последните местни избори са показателни, че именно неадекватните номинации под натиск от председателя и Изпълнителното бюро доведоха до лошите резултати. По-голяма мощ в кампаниите може да се постига само с единодействието на цялата ни структура в рамките на многомандатните избирателни райони, които се припокриват с териториалното и административното делене на областите. Това са и нашите областни съвети. Областният председател трябва да се избира на областна конференция. Председателският съвет на общинските председатели от областта и председателят на областния съвет ще определят насоките и ще вземат конкретните решения, свързани с дейността на БСП в областта. Квотите за делегати на областната конференция от общинските организации трябва да се определят на база постигнати резултати на последни парламентарни избори. Така трябва да се определя и броят на мандатите за конгресите на БСП. На областните конференции трябва да се определя съставът и подредбата на листите за парламентарните избори. Областният председател и техническият му екип трябва да получават щатно възнаграждение. Към областните съвети трябва да бъдат сформирани експертни съвети по секторни политики с приоритетите и спецификите на региона. Това ще е и бъдещата банка за кадри както за кариерно развитие в региона, така и на национално ниво.
Всичко това трябва да получи легитимност и точен регламент с промени на устава.
Две са основните групи, които представляват оттеглилите се от активно участие в политическа дейност на партията:
1) Разочарованите от принципното провеждане на политиката от БСП.
2) Тези, които не са получили себереализация във и чрез партията.
И за двете групи може да се създадат условия за възвръщане на доверието им, но както ръководствата, по чието време са започнали тези процеси, така и следващите не са намерили подход за това. Нека направим промяната и тогава ще видим дали новият облик на БСП няма да се превърне в притегателен мотив отново да се влеят в редиците нашите другари.
Симпатизантите и избирателите ще застанат зад нас тогава, когато ние сме щит пред несгодите им.
– Какво ще промените, за да бъде БСП и подмладена като членски състав?
– Без политика, насочена именно към развитието и реализацията на младите хора, не само БСП, България е обречена на изчезване. Младите хора по природа са с леви възгледи, макар да не го осъзнават. За тях са трудни за възприемане ограниченията, произтичащи от социалния статус на родителите им. Либералният модел успя да създаде илюзорен свят на представи за силата и свободата на индивидуалната инициатива, но вече губи аргументи именно пред младите хора. И тук е функцията на БСП. Ние трябва да дадем образ на алтернативната възможност. Да припознаят в нас младите хора реален инструмент за постигане на по-добро бъдеще за всички. Образованието, без значение на нивото на обучение или местонахождението на учебното заведение, трябва да е достъпно за всеки. Това е възможно в държавните учебни заведения. Само в тях може да се отстоява единна национална концепция за изграждане на интелектуалния потенциал на новите поколения. Следващ етап е създаване на условия за професионална реализация с достойно възнаграждение. Това е водещият показател на „антикризисен план“ за България. Демографският срив настъпи именно заради напускането на родината от младите хора.
Важна роля в привличане на млади хора има младежката структура на БСП. Младите социалисти трябва да заемат активна роля. Да провеждат срещи, дискусии с максимално отворен характер, чрез които да станат проводник на нашите идеи.
– Какво може да се направи, за да бъде БСП още по-активна опозиция на управлението на ГЕРБ?
– Няма по лесен опонент от днешното управление. Както виждате, всеки ден хора от различни съсловия, браншови организации, обществени организации, сектори и сдружения протестират. Къде сме ние? Защо не отразихме темите на протестите като проблеми на отделни групи или на цялото общество? Защо нямаме изпреварваща позиция, която да осветява, че същината на проблема е политиката на управляващите и да дадем възможните алтернативни решения? Защо не заставаме зад ощетените, потърпевшите, онеправданите и не сме инструмент за защита на интересите им? Разбира се, поставяйки тези въпроси, не търся отговор от аудиторията. Изброявам това, което смятам, че БСП трябва да стартира още от 9 май. Преди шест месеца в своя публикация казах, че ако е необходимо, „ще излезем на улицата“. Тогава буден гражданин, очевидно по препоръка на ГЕРБ, подаде сигнал за тази моя позиция до ДАНС. Искаха да давам обяснение. Почувстваха заплаха вероятно! За политическите си възгледи не смятам да давам обяснение на когото и да било. Сега хората са на улицата и нашето място е до тях. Вотът срещу Москов не успя, но лекарите казаха тежката си дума ЗА оставката му. Необходимо е тази тема да не слиза нито за секунда от дневния ни ред, за да отстраним възможно най-бързо министъра, който окончателно съсипа здравеопазването. Важна част от опозиционния ни натиск е лидерският дебат. Такъв напълно отсъства. Михаил Миков нито веднъж не спомена името на Бойко Борисов, а той еднолично определя всички политики и конкретни решения на днешното управление. Говори абстрактно в общи категории, но никога конкретно, с преки въпроси и упреци, без какъвто и да е опит за дискредитация на некомпетентните и вредни решения на министър-председателя. За миналия мандат на ГЕРБ общоизвестен факт е, че именно уличаването Борисов като слаб премиер доведе до оставката му.
– Каква е вашата концепция за бъдеща коалиционна политика на БСП?
– Концепция? Може да има основополагащи принципи за коалиционна политика. Предварителна концепция за коалиционна политика извън формата на „БСП Лява България“ е нелогична. Избирателят посочва кой и в каква конфигурация желае да го управлява. Стремежът ни трябва да е за постигане на максимален резултат, такъв, че да можем да управляваме самостоятелно. За постигане на убедителна парламентарна подкрепа с участие на партньори в управлението не трябва да се правят безпринципни компромиси. Звучи вече клиширано, защото всички политически сили го повтарят, но никой не го прави по нормалния начин. Коалициите трябва да се съставят при ясно разписани правила, при максимална прозрачност и публичност, между сходни политически формации за осъществяване на съвместими управленски програми. Необходимостта от такъв модел БСП е осъзнала най-добре след негативите на „кабинета Орешарски“. ГЕРБ тепърва ще разбере, колко пагубни са безпринципните договорки.
– Каква външна политика трябва да провежда БСП в днешния многополюсен свят?
– Ние забравихме основната функция на външната политика. Поне не е видимо, че същественото при нейното провеждане е националният интерес. Имаме участие и принадлежим на съюзи и общности, които ни въвличат в противостоене на жизненоважни взаимовръзки. Предприемаме мерки и приемаме решения, които обективно са в ущърб на България. Над нас тегне заплаха да се превърнем в прифронтова държава, да бъдем залени от вълни преселници, да станем жертва на асимилативен план със „стратегическа дълбочина“. Европа ни държи на прага си, но ние пазим входа. Русия за нас е …“кат’ Русия няма втора…“, но сме със замръзнали отношения. Идват президентски избори! Изборът на нов президент е възможност България да има държавна институция, която да промени хаоса и безхаберието в смислена национална политика по външните въпроси.
– Какво ще направите за консолидирането на БСП след конгреса? Ако ви изберат, с какъв екип ще ръководите партията?
– Когато Михаил Миков стана председател, вярвах, че акцентът на очакваната промяна ще бъде именно върху създаването на нов екип. Промяната беше наложителна. Повечето хора, които го подкрепихме, вярвахме, че Миков осъзнава функцията си на преходна фигура, която да даде начало на процес. Самият той е част от статуквото, а не лице на промяната. Обратно на очакването, се обгради с обиграни апаратчици, олицетворители на застойната характеристика на партията и тесен кръг приятели. Видимо започна да се окопава. Постави разделителни идейни линии в самата партия. Използва властови механизми за натиск и смяна на общински ръководства. Защо правя този анализ. Защото това е днешната реална среда, която ще променя, ако бъда избран за председател. Не е авантюра цялостното обновяване на ръководството на партията. Ние имаме далеч по-голям кадрови потенциал от този, който представяме публично. Да отворим БСП към обществото! Това е мисията ми. Каква по-голяма консолидация от това да покажем огромното количество наши експерти и специалисти, и те да получат както трибуна, така и поле за изява. Достъп до реализация чрез БСП. Губим кадри именно заради желанието на 5-6 души да са специалисти и говорители по всички теми. Така профанизираме политиката.
***
Красимир Янков е роден на 11 декември 1974 г. Завършил Икономическия университет-Варна със специалност „Счетоводство и контрол“ и Стопанската академия „Д. А. Ценов“-Свищов със специалност „Финанси“. Бивш член на съвета на директорите и директор ‘Търговия“ на „Летище Варна“ ЕАД, началник на политическия кабинет в Министерството на икономиката и енергетиката, председател на съвета на директорите на „Международен панаир Пловдив“ АД и на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД. Народен представител в 42-рото и 43-тото НС. В момента в НС представлява Трети варненски многомандатен избирателен район. Женен, с три деца.