Социологията като PR – опит за подмяна!

Вероятно повечето от вас са виждали как се появяват американските кечисти за своите театрални борби!? Първо – светлинно шоу, след това силна музика, която да проглуши залата, следват пиротехническите взривове, телевизионни ефекти, много пушек и варварски крясъци. Най-накрая публиката в залата е озверяла от такава атака към техните елементарни страсти и започва да крещи, все едно стадо маймуни в зоопарк виждат как им стоварват тон банани пред клетката.

Източник: http://avtorski.pogled.info

Именно като такава димка и медиен банан за телевизионни шимпанзета тези дни се появи едно проучване за политическите нагласи в БСП, направено от „Галъп“. Между другото, така и не стана ясно кой е поръчал този „експресен сондаж“ и как така от нищото се появи тяхната идея да изследват именно левицата, а не друга партия. А също и как стана така, че проучването удари като бомба медиите седмица и нещо след като Корнелия Нинова обяви своята кандидатура?

Задавам тези въпроси, защото от социологическия разпит на „Галъп“ се разбира, че БСП има своя мечта, свой политически блян, своя парламентарна романтика и тя е въплътена в Корнелия Нинова.

60 на сто от хората искали тя да е лидер.

Бум – фойерверкът изригва!

50 на сто трагично чувствали, че БСП е в изолация.

Започва шоуто със светлини!

Две трети искали обща лява кандидатура с АБВ.

Пуф – и пушекът започва да се стели по сцената!

Вече имаме всички предпоставки за риалити. Но, момент, момент. Кои са тези хора, които са дали такива отговори? То (проучването) било направено сред твърдите избиратели на БСП и сред привърженици в периферията. Какво е съотношението между тях обаче остава мистерия. Все пак пред очите ни правят фокус, и ако тръгнем много да питаме, илюзионистите ще се препотят и изнервят. Оказва се, че цялата партия, цялата БСП е в политическа хармония, съзвучие, направо брак с Корнелия Нинова. Даже е леко учудващо как хората са изразили своите предпочитания почти едно към едно с нейните думи. Вероятно стоят по цяла вечер и препрочитат интервютата й до последната запетайка.

Няколко пъти прегледах проучването и установих нещо интересно. Изследването на „Галъп“ влиза в рязко противоречие с всичко, което знам за БСП и което съм видял с очите си. Незнайно как социологията този път е изследвала някаква алтернативна БСП. В тази, нашата, настроенията, с които съм се сблъсквал, са съвсем други и данните на „Галъп“ звучат именно като спецефект, като умишлена манипулация и то направена с цел да обърка съзнанията на бъдещите делегати на конгреса.

Не се прави така. Политическата битка наистина има доста плаващи правила, но използването на димки подхожда единствено на хора, които се чувстват толкова зле на идейната територия, че трябва да прибягват до терористични способи, за да привлекат вниманието към себе си…

Ще си позволя няколко сериозни думи. Много далеч съм от идеята да оспорвам личността на Корнелия Нинова. Не мога да подмина добрите й качества – тя има политически хъс, биткаджия е и притежева медиен нюх. Не се колебае да бъде остра, когато трябва и е един от най-рапознаваемите парламентарнисти на БСП.

Но само това не е достатъчно.

Лично за мен в нейната кандидатура за лидер има два много притеснителни момента.

Първо – тя не е обявила позиция за своето отношение към евентуална коалиция между БСП и ГЕРБ.

Какво смята по тази тема?

Добре ли ще е това за левицата?

Няма отговор.

Според мен обаче, това е един от основните въпроси, които трябва да й бъдат поставени. Само преди няколко дни в един телевизионен дебат между Атанас Атанасов от ДСБ и Цвета Караянчева от ГЕРБ, костовистът изсъска, че е наясно, че партията на Бойко Борисов се опитва да нареди свой човек за лидер на БСП. Не казвам, че това е Корнелия, просто подчертавам колко е важно да има позиция по отношение на ГЕРБ.

И второ – в свое интервю Нинова обяви, че ще иска референдум в БСП за отношението към АБВ?

Така ли?

Това ли е най-важната тема в партията?

Аз доста съм обикалял по структурите из страната и знам, че като си говорим за политика, за кадрите на БСП са много по-важни външнополитическите приоретети, например, отколкото това дали Първанов може да се покае и да се върне в партията.

Изобщо опитът АБВ отново да бъде натрапено като проблем на левицата ми се струва недалновиден и глупав.

Нека да припомня – елитът на АБВ предаде БСП в най-трудния възможен момент и то под фалшив претекст. Трябва ли да ви припомням мелодраматичните декларации на Калфин, че той се маха от БСП, но ГЕРБ остава основния му противник. Само няколко месеца по-късно Калфин и партията му коленичиха пред Бойко Борисов. И така всичките им претенции, че те олицетворяват морала в левицата се спукаха като балон.

И сега ние трябва да отговаряме на въпроса какво ни е отношението към тези мошеници и лицемери?

Защо да го правим?

Някой се опитва да предложи на предателите нов процес за помилване ли?

БСП, разбира се, не може да си позволи да пренебрегва електората на АБВ и трябва да се опита като минимум да му предложи обща лява кауза, но с политически трупове, фигуранти и тарикати като Първанов, Румен Петков, Калфин и сие повече не бива да имаме нищо общо. Тези хора са системни бегълци от отговорност, а в крайна сметка и коалиционни партньори на Реформаторския блок и ГЕРБ.

Слугите на Бойко Борисов сами са направили своя избор да не бъдат част от левицата.

Заради това лично аз нямам никакво намерение да им подписвам индулгенция или пък да отварям портата за блудните синове.

Те сами си тръгнаха.

Прав им път.

Има и още един аргумент, който е важен. Няколко пъти съм цитирал мисълта на Робърт Пърсиг, че е важна не социологията, а биографията.

Именно биографията гарантира за идеите.

Именно биографията е подписът под договора с избирателите.

А в случая с любимката на БСП, според „Галъп“, имаме биография, която очевидно не е плътна докрай.

Преди време в един свой текст написах, че чакам от кандидатите за лидер на БСП отговори на няколко основни въпроса, защото смятам, че това е начин да върнем автентичния политически дух в партията и да преодолеем апаратното разбиране за правене на политика. Досега обаче Корнелия Нинова и нейната кандидатура изцяло са един спецефект, който е без никакво вътрешно съдържание и заради това са ми чудни кои са тези 60 на сто, които са така опиянени от холивудската пиротехника?

Много е важно и друго. Корнелия Нинова не е кандидат за промяната, независимо от медийните фишеци и опити на цяла група от сайтове да се опитат да я представят като някакъв Супермен в пола.

Тя е реванш на онези сили в БСП, които докараха партията дотук.

Днес вече чета тежки интервюта на Румен Овчаров за това колко била зле партията и дори съм съгласен с една част от неговите оценки, но едно обвинение винаги трябва да минава през осъзнаване на собствените ти вини. Иначе да се правиш на прокурор, за да опиташ да измиеш калните си ръце, не е политическа позиция, а йезуитски шантаж.

БСП днес е в търсене на своя собствен, нов образ, а това означава, че той трябва да стъпи на реални идеи, а не на карикатурни социологически проучвания. Ако си позволим да вярваме на цифри от комиксите, то тогава можем колективно да закрием партията и да оставим тези, които се чувстват гербаджии в сърцето, да се върнат в нея с изпълнена задача.

Но аз смятам, че левицата има сили да надмогне този проблем и да стане наистина реална лява сила, която да предложи проект за различна България.

Това няма да стане през измислената социология, а през реалната лява и радикална политика.

Толкова е просто, че не е необходимо да си наемаш „Галъп“ да ти го обяснява в цифри.