Апелативният съд във Велико Търново потвърди изцяло присъда на окръжния съд в града, с която подсъдимият Илиян Здравков е осъден на 30 години строг затвор за зверското убийство на студентката Вероника, пише „24 Часа“
Рецидивистът нападна 23-годишното момиче на 28 февруари 2015 г. в района на жп гарата и го съсече с няколко удара с брадва, за да го ограби. Извергът удрял Вероника по главата с острието и тъпата част на сечивото, като разпилял черепа, причинил мозъчен кръвоизлив и разкъсване на главния мозък- травми, несъвместими с живота. После задигнал дамската чанта, мобилни телефони и лични вещи на жертвата си на стойност 401 лв.. Завлякъл тялото в р.Янтра и избягал.
Убиецът се призна за виновен за престъплението и поиска съкратен процес. Така отърва доживотен затвор, който бе редуциран на 30 години решетки. Със същата присъда Илиян Здравков е осъден да плати по 100 000 лева обезщетение за нанесени неимуществени вреди на гражданските ищци и частни обвинители Трайчо и Надя Трайкови.
Служебният защитник на подсъдимия обжалва с мотива, че наложеното максимално по закон наказание се явява прекалено тежко и се иска неговото смекчаване, предвид наличието на изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Като такива адвокатът посочи направените от Здравков самопризнания и фактът, че той страдал от психично разтройство, неизключващо внеямостта му.
Съставът на Апелативен съд Велико Търново е отхърлил доводите на защитата, въз основа на които се иска смекчаване на наложеното наказание. В мотивите си, въззивният съд е посочил, че независимо от това, че Здравков е направил самопризнание още във фазата на досъдебното производство, то не е способствало за разкриване на извършеното деяние, а е направено едва след като е имало достатъчно улики срещу подсъдимия. Поради това, то не следва да се третира като допълнително смекчаващо обстоятелство.
По отношение на твърдението на защитата, че подсъдимият страда от психично разстройство, неизключващо вненямостта му, магистратите са го приели като частично основателно. Независимо от това, съдът е счел, че значението на това страдание не следва да се надценява ,и че не води до промяна по отношение на значителния превес на отегчаващите вината обстоятелства. Съставът е приел, че твърдяното от защитата разкаяние и съжаление за извършеното от посъдимия е само декларативно и не следва да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство.
Предвид установените по делото факти и обстоятелства, въззивният съд намира, че е налице изключително висока обществена опасност на деянието и на дееца, както и превес на отегчаващите вината обстоятелства, поради което наказанието е правилно определено от първоинстанционния съд в максималния възможен размер от 30 години лишаване от свобода, се казва в мотивите.
Решението на Апелативен съд Велико Търново подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в 15-дневен срок.
