На този ден имен ден празнуват: Харалампи, Валентин, Вальо, Валентина, Валя, Валери, Валерия.
Народът смята, че свети Харалампий е заповедник и на чумата. Затова денят му (10 февруари ) е наричан „Чумин ден“.
11 февруари е денят на загиналия мъченически за Христовата вяра Харалампий, епископ на град Магнезия в Тесалия.
Народът вярва, че той държи със синджир всички болести и по своя воля ги праща да вървят по света.
За да умилостивят чумата, жените месели питки, мажели ги с мед и ги раздавали на съседи и роднини, пише zajenata.bg.
В народните представи чумата е стара, грозна, рошава и зла жена, която трябва да се изведе от селището. Затова оставяли в края на населеното място питка с мед, шише вино, нова кърпа, сапун, гребен и вода, за да се залиса, докато мие косите си и ги сплита, а докато се нахрани и напие — да забрави за какво е слязла.
За да се предпазят от лоши болести , жените не трябва да работят на този ден. Единствено разрешено е да омесят питка, която да занесат в църквата за освещаване. Заедно с нея се носи и мед. Смята се, че този мед е придобил лековити сили, затова се пази през цялата година. Ако някой се разболее му дават от него, та по-бързо да се възстанови и да оздравее.
Затова сутринта на неговия празник в църквата се отслужва възпоменателна служба и се освещават донесените масло (олио или зехтин) и мед от къщи, които служат като лекарство през годината, особено когато някое дете или възрастен го заболи ухо. Позната е следната рецепта:
в половината от орехова черупка се сипват по 5-6 капки от осветените мед и масло, добавя се и ракия. Черупката се поставя върху печката и след като сместа заври, се отдръпва встрани. Щом поизстине до търпимо топло, излива се в болното ухо. Процедурата се повтаря три пъти.
Народът смята, че свети Харалампий е заповедник и на чумата. Затова денят му 11 февруари ) е наричан „Чумин ден“.
На този ден, за да се умилостиви чумата, се месят питки, мажат се с мед и се раздават на съседи и роднини. В народните представи чумата е стара, грозна, рошава и зла жена, която трябва да се изведе от селището. Затова оставят край населеното място питка с мед, шише вино, нова кърпа, сапун, гребен и вода, за да се залиса, докато мие косите си и ги сплита, а докато се нахрани и напие — да забрави за какво е слязла.
