Ако сега отворите хладилника си, най-вероятно ще видите продукти, чийто срок на годност е изтекъл или пък храна, която сте забравили и е на ръба.
Въпреки че всички твърдим, че пазаруваме разумно, всяка година само у нас се изхвърлят 700 000 тона храна, предаде bTV.
В световен мащаб разхищенията достигат 1 млрд. тона – на фона на много гладуващи, които биха се възползвали от дарена храна.
Най-голям процент от изхвърлената храна идва от домакинствата (44%), следвани от ресторантите (33%), хранителните магазини (11%), институциите, производството и др. Най-голяма част от „брака” са плодове и зеленчуци, почти толкова са и морските продукти. Макар да се казва, че е грехота да се изхвърля хляб, голям процент от съдържанието на кофите са именно тестените изделия. Често на боклука се оказват също млечни и месни продукти.
Това са загубени пари. Във Великобритания всяко семейство праща на боклука около 720 паунда, в САЩ – 1500 долара. У нас няма официална статистика (за приблизителни данни – вж. по-долу).
Грешки при пазаруването водят до изхвърляне на храна. Например – не си правим списък, слагаме хаотично продукти в количката, купуваме продукти на промоция (най-често са с по-къс срок на годност) складираме големи количества, пазаруваме гладни и не следим хладилника. Понякога „залежават” и пакетирани продукти по шкафовете, като в един момент срокът им на годност приключва.
Има приложения за това
При положение, че огромният процент от хората в наши дни имат „умно” устройство, напълно реален вариант е да впрегнете технологията в своя помощ. Има приложения за смартфони, които ни позволяват да правим споделен списък с продукти за пазаруване, който е видим за цялото домакинство.
Някои от програмите създават и т.нар домашен каталог, в който въвеждаме продукта, грамажа и срока на годност и така във всеки един момент знаем какво вкъщи трябва спешно да бъде сготвено и изядено, за да не се развали.
От проверените до момента едва три са базите, при които е установена храна с изтекъл срок на годност
„Много важно е да преценяваме дали продуктът е развален, а не просто да гледаме датата”, подчерта експертът по управление на храни Иво Тодоров.
Половин заплата в кофата
90 килограма или 500 лв. на година – на толкова изчислява разхищенията на храни изпълнителният директор на Българската хранителна банка Цанка Миланова. Тя призна, че въпреки усилията на организацията, все още се спасява едва около половин процент от 670-те хиляди тона бракувана храна.
От около половин година действат законови промени, които улесняват даряването на храна: „Нека да знаят производители, преработватели и търговци, че има подобен механизъм и допълнителните ползи ще ни дадат възможност да споделяме повече храна”.
Законите у нас все още затрудняват даряването на храна
За магазините е много по-евтино да изхвърлят продуктите с изтичаща трайност
Около 30 000 българи получават допълнителна подкрепа от хранителната банка.
Според Миланова темата за разхищаването на храната трябва да влезе в училище.
