Снимка: Фейсбук, Марина Вълевска
Цял клас в 125-о СУ “Боян Пенев” в столичния кв. “Младост 1” реши да смени училището си. Причината е да последва учителката си по математика.
За тази необичайна история разказа една от майките на ученик от класа в социалната мрежа. Жената написа обширен пост, който развълнува хиляди.
Въпросната учителка Правда Найденова поела една от математическите паралелки в 5-ти клас.
Майката на момчето написа:
„15-ти септември 2016 – на този ден се запознахме с НЕЯ – Госпожа Правда Найденова. Не знам защо, когато за първи път прочетох името й, си я представих като 50 годишна, сериозна жена, с къса черна коса. Някак си, името Правда допринесе. Оказа се, че това е 30 годишна, амбициозна, добра, мила, справедлива, умна, знаеща жена с дълга руса коса. Тя плени децата. Беше с тях по 13 часа седмично. И това не беше достатъчно. Помъкна ги на походи по планините през уикенда. Викаше ги извънредно в училище, за да ги подготвя за състезания. И всички деца ходеха. С желание!
Тя направи група във Вайбър с децата. Там обсъждаха задачи и домашни. Участваше активно във фейсбук страницата на класа. Беше винаги на разположение. За деца и за родители. Стриктно следеше оценките на децата по другите предмети. Поставяше им срокове, за да се подготвят по история, например, за да оправят четворката от последното изпитване. Говореше с другите учители за проблемите на децата. Общуваше активно с тях по всякакви въпроси. На първата родителска среща тя ни каза „Аз имам 27 служебни деца и 2 лични“. И така се оказа наистина.
Изведнъж до нас, родителите, достигна информация, че госпожа Правда Найденова е на срочен договор, който няма да бъде подновен. Организирахме родителска среща с директорката на училището почти веднага, след като разбрахме. Искахме да разберем причините и да обърнем процеса, ако можем. Не съм и предполагала, че е възможно за клас от 27 деца, да се появят 40 родители за родителска среща.
С две думи на родителската среща стана ясно, че има обявен конкурс за учител по математика и информатика и при желание от страна на г-жа Найденова, тя може да се яви на него. Интересен факт беше, че необходимостта от конкурс за точно такъв учител, по информатика и математика, беше породена от факта, че 125то СУ е обявено за иновативно училище на база на създадената интерактивна стая за обучение по математика. В тази стая е необходимо да има квалифицирани кадри, които да могат да обучават децата, което е било и изискването към училището от МОН. Използвани са документите на г-жа Найденова. Разбира се, с нейно знание и съгласие. И какво се получава – не стига, че имаш нужната квалификация, за да допринесеш училището да се превърне в иновативно, а именно това е причината да не ти подновят договора, защото си на длъжност „учител по математика“, а е необходим „учител по математика и информатика“. Знаехме кой ще спечели конкурса още преди да е протекъл, така и стана – млад учител, мъж, пожелаваме му успех в бъдещите начинания.
Родителската среща свърши и на нас ни стана ясно, че положението е „надежда всяка тука оставете“. Не беше възможно г-жа Найденова и децата ни да продължат щастливото си и безгрижно съвместно съществуване на територията на 125-то училище.
Веднъж се пошегувах, че ще напиша обява, която да гласи „Математическа паралелка с класен ръководител си търси училище“. Посмяхме се малко… После си дадохме сметка, че децата се сработиха много добре помежду си и с госпожа Найденова. Май това не беше толкова лоша идея…
Питайки се леко плахо и вече на сериозно, дали бихме предприели подобна крачка, започнахме да търсим училище. Първи опит – неуспешен… Училището чудно, близко – пак в кв. Младост, малко, директорката симпатична, влезе ни в положението, прояви желание. Но.. не се получиха нещата. Това не ни отказа.
Следващото училище, в което отидохме беше 128 СУ Алберт Айнщайн. Благодаря на г-н Плачков, директора на това училище. Този човек ни прие на групи от по трима – четирима родители, притеснени, разочаровани от системата. Изслуша ни и каза „Ами.. аз вече съм обявил конкурс за учител по математика“. И така. Дойде деня на конкурса. Г-н Плачков каза по време на една от поредните ни срещи: „Аз трябва да съм луд да не я приема…Следват я не един и двама родителя.. Ама вие сте двадесет! Значи има защо!“
Днес беше 15-ти септември 2017 г. В новото училище, но със стария клас и старата учителка. Емоциите са смесени, но преобладават положителните! Със сигурност има малко страх и съмнения, но и много надежда!“
