В щата Тенеси властите не успяха да изпълнят смъртната присъда на Криста Гейл Пайк, осъдена за убийство, извършено през 1995 г. Според адвокатите ѝ тя е оцеляла след прилагането на две дози от смъртоносния медикамент пентобарбитал, което е довело до „ненужна агония“.
Неуспешна екзекуция в Тенеси
50-годишната Пайк е трябвало да бъде екзекутирана в сряда сутринта. Процедурата е започнала, но по данни на защитата след двете дози от медикамента тя е останала жива и дори е започнала да хърка. До края на деня властите не са предоставили официална информация за състоянието ѝ, а експерти по смъртното наказание определят случая като „безпрецедентен“.
Според Центъра за информация за смъртното наказание досега има седем регистрирани случая на осъдени, които са оцелели при опити за екзекуция, най-често заради проблеми с намирането на венозен достъп. Случаят на Пайк обаче е без аналог, тъй като тя е останала жива след прилагането на самите смъртоносни медикаменти.
Изпълнението на присъдата е било съпътствано и от правни действия. Час преди планираното начало апелативен съд временно спира екзекуцията, но Върховният съд на САЩ по-късно отменя решението и процедурата продължава.
По време на опита за екзекуция Пайк е останала в съзнание. Свидетели съобщават, че тя е питала служителите дали ръката ѝ трябва да се усеща по този начин. След втората доза пентобарбитал зад завесата се е чувало хъркане.
Адвокатите ѝ незабавно са поискали от Върховния съд да спре екзекуцията, като са изтъкнали, че Пайк изпитва „ненужна агония“ и че се нарушава конституционната забрана за „жестоко и необичайно наказание“.
Криста Пайк е осъдена за убийството на 19-годишната си съученичка Колийн Слемър. Според обвинението през януари 1995 г. Пайк я е примамила в гориста местност, където я е наръгала с макетно ножче и я е пребила с парче асфалт.
Убийството е привлякло особено внимание и заради пентаграмата, която е била изрязана върху тялото на жертвата.
След престъплението Пайк е диагностицирана с биполярно разстройство и посттравматично стресово разстройство. Защитата ѝ твърди, че при определянето на присъдата не са били взети предвид нейните твърдения за тежко сексуално насилие, на което е била подложена, както и фактът, че по време на престъплението е била на 18 години.
