На пръв поглед Aedes koreicus лесно може да бъде сбъркан с други раирани инвазивни комари. Черното тяло със светли шарки го прави труден за разпознаване от неспециалисти. Видът привлича все по-голямо внимание в Европа заради способността си да се приспособява към по-хладен климат и да преживява зимните месеци.
Произход и разпространение
Видът произхожда от Азия. Според данни на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), естественият му ареал обхваща Южна Корея, части от Китай, Япония и Русия. За първи път извън естествения си дом Aedes koreicus е установен в Белгия през 2008 г., а по-късно и в Италия.
Актуална информация от ECDC и Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) към април 2026 г. показва, че видът продължава да разширява присъствието си. Нови популации са регистрирани във Франция, Италия и Русия, като спрямо юни 2025 г. са добавени четири нови административни региона.
Устойчивост на студ
Една от характеристиките, които улесняват разпространението на Aedes koreicus, е приспособимостта му към студено време. Видът презимува под формата на яйца, които остават в покой до пролетта. Наблюденията показват, че тези комари могат да оцелеят дори в северни райони и високопланински територии. В Италия са откривани на над 2100 метра надморска височина.
Комарът се адаптира и в градска среда, като снася яйцата си в застояла вода, включително в варели, саксии, шахти и изхвърлени автомобилни гуми.
Риск за здравето
Наличието на корейски комар не означава автоматично епидемична заплаха. ECDC подчертава, че ролята на вида в пренасянето на патогени остава неясна. Въпреки че в части от Русия има данни, свързващи го с вируса на японския енцефалит, рискът от предаване на болести като чикунгуня, Зика или Западен Нил в Европа се оценява като сравнително нисък. Лабораторните изследвания показват минимална ефективност при пренасяне на вируси, а резултатите не винаги се потвърждават в природни условия.
Сравнение с тигровия комар
Няма научни основания Aedes koreicus да бъде определян като по-опасен от тигровия комар. Европейските институции следят вида не заради непосредствена епидемична заплаха, а заради неговата инвазивност, способността му да издържа на студ и потенциала му да се превърне във фактор за общественото здраве в бъдеще.
Към настоящия момент няма официални данни корейският храстов комар да е установил трайна популация на територията на България.
