България, като част от източния фланг на НАТО, е изправена пред ръст на руските хибридни заплахи след началото на войната в Украйна. Данни от доклад на службата за изследвания на Конгреса на САЩ показват, че атаките срещу страни от Европейския съюз са се увеличили четири пъти в периода 2023-2024 г.
DDoS атаки срещу инфраструктура
Според анализа България и Румъния са сред основните мишени на DDoS атаки и други дестабилизиращи действия, зад които стоят проруски хакерски групи. Мишени са били системи, свързани с избори, държавни информационни портали и критична инфраструктура.
Киберспециалистът и преподавател Кирил Григоров обясни в ефира на „Нова Нюз“, че при DDoS атаките се генерират множество заявки към дадена система, за да бъде претоварена и блокирана. По думите му това често се наблюдава в ключови моменти, като избори или вземане на важни международни решения, с цел нанасяне на репутационна щета на държавни институции.
Ролята на изкуствения интелект
Проследяването на първоизточника на тези атаки е трудно, тъй като трафикът се насочва от заразени компютри по целия свят. Това са т.нар. мрежи от ботове. В последните години изкуственият интелект значително ескалира тези процеси, генерирайки огромен обем трафик, допълни Григоров.
Освен техническите атаки, дезинформацията остава водещо средство в хибридната война. Според киберспециалиста значителна част от информацията, която циркулира в интернет пространството, е част от масирани дезинформационни кампании и фалшиви новини.
Директивата NIS2
В отговор на зачестилите заплахи Европа навлиза в нова регулаторна фаза чрез директивата NIS2. Тя разширява обхвата на защитените индустрии от 7 на 17 и поставя сериозни изисквания към бизнеса и публичния сектор.
Григоров заяви, че мерките са практически насочени и не са просто административни документи. Той призова българския бизнес да ги разглежда не като тежест, а като критична инвестиция в информационната сигурност.


