ООН официално прие нова географска карта на света, което постави началото на дебат за начина, по който се възприемат мащабите на планетата. Инициативата за промяна дойде от африканските държави, които от години твърдят, че досегашните картографски стандарти представят континента им визуално ощетен.
Спорът за картите
Темата беше коментирана от председателя на Българското географско дружество проф. д-р Стелиян Димитров в ефира на „Нова телевизия“. По думите му причината за несъответствието е свързана с основните ограничения на картографията.
Проф. Димитров обяснява, че е физически невъзможно формата на Земята да бъде пренесена върху плоска повърхност без деформации. Според него няма универсално вярна карта и при всеки модел картографите трябва да преценят кои неточности могат да бъдат пренебрегнати според предназначението му.
Най-използваната карта през последните векове е Меркаторовата проекция, създадена от фламандския картограф Герард Меркатор през 1569 г. Проф. Димитров я определя като „гениална“ за времето си, тъй като е разработена основно за нуждите на мореплаването.
Предимството на Меркаторовата проекция е, че запазва сравнително точно формата на континентите, което е било важно за навигацията. Недостатъкът е сериозна деформация на площта.
Това води до ефекта, при който териториите, разположени по-далеч от Екватора, изглеждат по-големи спрямо реалните си размери. Така държавите в близост до полюсите изглеждат по-големи, а териториите около Екватора, включително Африка, се виждат непропорционално малки.
С новата инициатива на ООН светът се стреми към по-справедливо географско представяне, което да отразява обективната реалност на планетата.
