Очакваното увеличение на минималната работна заплата, отражението му върху икономиката и нуждата от промени в пенсионната система бяха сред темите в ефира на „Твоят ден“ по Нова Нюз. Повод за дискусията станаха заявките на социалния министър Наталия Ефремова за възможни корекции в доходите през следващата година.
Рискове и ползи за пазара на труда
Според доц. Щерьо Ножаров планираното увеличение на минималното възнаграждение с между 40 и 50 евро означава ръст от около 6,5 до 8%. По думите му този темп изпреварва дългосрочната производителност на труда и може да задълбочи охлаждането на пазара на труда.
„Заетостта за последната година е паднала с 0,5%. Имаме категорично охлаждане“, посочи Ножаров. Той предупреди, че рязкото административно повишаване на минималната заплата може да подтикне бизнеса да замени нискоквалифицирания труд с автоматизация и нови технологии.
Проф. Николай Щерев зае противоположна позиция и подчерта социалната функция на минималното заплащане. Според него то трябва да покрива основните жизнени нужди на работещите. Той смята, че по-високите доходи могат да стимулират бизнеса да инвестира в технологии, а работниците да повишават квалификацията си.
„С прекалено високата заплата можем да създадем вълна, при която фирмите заменят работниците с техника и системи с изкуствен интелект. Това трябва да бъде мотивация за хората да се усъвършенстват“, коментира Щерев. Той отбеляза и ролята на минималната заплата за намаляване на регионалните различия в доходите между София и останалата част на страната.
Бюджетни последици и пенсионни промени
Доц. Ножаров подчерта, че повишаването на минималното възнаграждение води до автоматичен натиск върху заплатите в бюджетния сектор и до по-високи дългосрочни разходи за пенсии. Според него приемливо е увеличение от около 40 евро, но не и повече.
Икономистите се обединиха около тезата, че пенсионната система се нуждае от сериозни реформи, особено по отношение на първа и втора категория труд. Ножаров критикува остарелите списъци с категориите труд, които не отчитат навлизането на автоматизацията и изкуствения интелект.
„Трябва да се преразгледат възможностите за ранно пенсиониране и привилегиите при напускане на системата“, заяви той. Проф. Щерев допълни, че е необходимо да се преосмисли начинът на пенсиониране, като се предложат стимули по време на активния трудов живот вместо големи еднократни плащания при пенсиониране, което би намалило тежестта върху държавния бюджет.
