Историческият параход „Радецки“ отлага планираните си плавания през август и септември заради рекордно ниското ниво на Дунав. В района на Козлодуй реката е силно спаднала, а на места дълбочината ѝ е около метър и двадесет сантиметра.
Плаванията остават спрени
Корабът-музей остава отворен за посетители, но екипажът следи ежедневно нивото на водата около корпуса. При ново понижение има риск „Радецки“ да заседне, което би застрашило както състоянието му, така и безопасността на екипажа и посетителите.
Капитанът Марио Тотонаров обясни пред БТВ, че ниското ниво на водата е наложило отлагане на плаванията, планирани за двата месеца. По думите му, нивото на реката в района е достигнало около 2,37 метра под основната кота.
Екипажът прави ежедневни измервания с ръчен лот, за да прецени дали корабът може да плава безопасно. Според Тотонаров пред и зад кораба е много плитко и при подхода към него би имало опасност от засядане.
Надеждите за скоро възобновяване на плаванията през септември са минимални. Екипажът посочва, че са нужни значителни валежи, за да се повиши нивото на реката.
„Просто няма откъде да дойде вода. Трябва да има доста валежи, тъй като Дунав е със смесено подхранване, за да дойде желаното количество вода“, каза капитанът.
Рекордно ниското ниво на Дунав променя и пейзажа край Козлодуй. Пясъчни коси и острови се свързват с брега, а на места до тях вече може да се стигне и с автомобил. При нов спад е възможно някои острови да се свържат трайно с континента.
Корабоплаването в района на практика е прекратено от около две седмици. Само няколко плавателни съда са опитали да преминат през плитчините, но повечето избягват участъка заради риска от засядане.
Тотонаров посочи, че в някои западноевропейски участъци на Дунав ситуацията е различна заради шлюзове и съоръжения, които поддържат постоянно корабоплавателно ниво. Той даде за пример Австрия, където реката е баражирана и корабоплаването е обезпечено и в сушави периоди.
В миналото са обсъждани и проекти за подобни съоръжения в българо-румънския участък на Дунав, но те не са реализирани.
Докато не може да плава, „Радецки“ продължава да посреща посетители като музей. Работното време е всеки ден от 10:00 до 17:00 часа.
Уредникът Десислава Десева каза, че посетителите приемат ситуацията с разбиране. По думите ѝ хора от цялата страна, включително от Варна и Бургас, идват, за да се запознаят с историята на кораба.
За да поднови плаванията си, „Радецки“ се нуждае от повишаване на нивото на водата с поне три до три и половина метра, за да бъде подходът към кораба по-безопасен.
Ниското ниво на Дунав води и до други проблеми. Екипажът сигнализира за сериозна ерозия по българския бряг, причинена от силните вълни и вятър. В редица западноевропейски държави бреговете са укрепени със скални насипи и други съоръжения, за да се предотвратят подобни щети.
Проблеми има и за рибарството. В района почти не се виждат рибари, тъй като местните твърдят, че рибата се е изтеглила към по-дълбоките и по-хладни участъци на реката.
Засега „Радецки“ остава на котва. Плаванията му ще бъдат възобновени едва когато нивото на Дунав се повиши достатъчно. Корабът обаче продължава да посреща посетители.
