Събитията от последните дни, свързани с убийството на Младежкия хълм в Пловдив и задържането на 18 души със забранена символика, отново поставиха на дневен ред проблема с радикализацията на деца и младежи в интернет. Проф. Илия Савов, заместник-ректор на Академията на МВР, обяснява как дигитални групи влагат милиони в вербуването на млади хора и защо простите забрани не са решение.
Дигитална заплаха
Проф. Савов посочва, че радикализацията в онлайн пространството не е само български проблем, а глобален феномен, който се засилва с развитието на дигиталната среда. Той припомня, че още през 2016 г. Интерпол е предупредил за подобни групи в дигиталното пространство, а по-късно Европол и ФБР също са сигнализирали, че радикализирани групи насочват вниманието си към децата.
Според него основното предизвикателство е огромният финансов ресурс на дигиталните престъпни структури. Савов казва, че дигиталната престъпна икономика генерира милиарди годишно, които не се контролират ефективно. По думите му тези групи влагат стотици милиони в усъвършенстване на алгоритми и автоматизирани бот системи, които откриват потенциални жертви по-рано, отколкото институциите могат да реагират.
Процесът на вербуване, който той нарича „идеологическа хибридизация“, включва внимателен подбор на деца, които след това се чувстват „уникални“ и получават одобрение в затворени чатове и форуми. Често комуникацията там не е с реални хора, а с предварително подготвени автоматизирани ботове, които целят да насочат младите към по-радикални действия и агресия.
Най-уязвими са децата, които не получават достатъчно внимание и подкрепа от семейството. Савов казва, че именно децата, чиито родители са ги изоставили, са сред най-рисковите групи. По думите му рискът навлиза през екрана на телефона, а не на улицата, в читалището или пред училището.
Проблемът се задълбочава и от това, че родителите често не разпознават сигналите за риск, а учителите не са достатъчно обучени как да реагират и да подават сигнали. Така институциите често действат без нужната координация и взаимодействие.
Проф. Савов е категоричен, че социалните мрежи сами по себе си не са проблемът. Според него децата трябва да бъдат обучавани как да се предпазват, какво представлява социалната мрежа, какво им предлага, как приложенията могат да следят действията им и как да разпознават педофили.
Той е против забраната на социалните мрежи за деца под 16 години, ако тя не е подкрепена с достатъчно експертни консултации. Според него пълната забрана може да има обратен ефект, защото децата могат да преминат в затворени чат канали, които държавата не може да блокира изцяло. Савов подчертава, че когато нещо се забранява, първо трябва да бъде обяснено.
В заключение проф. Савов призовава институциите, родителите, училищата и обществото да обединят усилията си срещу дигиталната радикализация.
