След среща в Министерския съвет представители на българския земеделски бранш изразиха умерен оптимизъм за предложените мерки срещу високите цени на хранителните стоки. Според браншовите организации правителството показва политическа воля за справяне със ситуацията в сектора.
Прозрачност на агрохранителната верига
Председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов заяви в ефира на „Здравей, България”, че мерките са навременни. Позицията му бе подкрепена от Цветан Цеков, председател на браншовата камара „Плодове и зеленчуци”, който подчерта значението на „осветляването” на веригата.
Според него чрез нов регистър ще стане ясно на какви цени се купуват продуктите, през колко посредници преминават и кой изкривява пазарната цена.
Един от акцентите в дискусията беше контролът върху етикетите. Венцислав Върбанов заяви, че когато на един продукт пише „българско”, той трябва да е произведен с български суровини.
По думите му производителите са под натиск заради масов внос на мляко от Полша, Унгария и евентуално от Украйна, което затруднява реализацията на родната продукция.
Обсъждани бяха и идеи за намаляване на ДДС върху храните, като пример бе посочена Румъния. Цветан Цеков заяви, че подобен ход би ограничил данъчните злоупотреби, би повишил потреблението и би свалил крайните цени за потребителите.
Икономистът Румен Гълъбинов отбеляза, че в останалите държави от еврозоната ДДС върху хранителните стоки често е наполовина по-нисък от стандартния, докато в България той е еднакъв за всички стоки.
Марк Цеков, главен секретар на браншовата камара „Плодове и зеленчуци”, заяви пред NOVA NEWS, че целта на мерките е да се установи дали високите цени имат спекулативен характер. Според него справедливо е земеделският производител да получава около 2/3 от крайната цена на продукта.
Румен Гълъбинов допълни, че „справедливата цена” е аналитичен инструмент, но подчерта, че пазарните цени се определят от веригата на добавената стойност, което прави административното налагане на таван на надценките сложна задача.
Диалогът между държавата и производителите ще продължи с нови срещи, за да се намери баланс между защитата на българското производство на храни и достъпността на продуктите за потребителите.

