Данните на Националния статистически институт за 2025 г. показват подобрение на пазара на труда и доходите, но и сериозни различия между отделните групи от населението. Част от домакинствата усещат напредък, докато други продължават да живеят с ограничени възможности и по-висок риск от бедност.
Най-уязвими остават децата и хората с ниска заетост
Над 241 хил. души на възраст между 18 и 64 години живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност. Това са 6,9% от населението в тази възрастова група. Делът е по-висок при жените – 7,2%, спрямо 6,6% при мъжете.
По комбинирания показател по стратегията „Европа 2030“ 29% от населението, или близо 1,869 млн. души, са изложени на риск от бедност, социално изключване или материални лишения. Въпреки понижението с 1,3 процентни пункта спрямо предходната година, 15% от българите все още живеят в тежки материални и социални лишения.
Положението при децата остава тревожно. Рискът от бедност за малките българи до 17 години е 27%, като социалните трансфери намаляват този риск с 13,4 процентни пункта. Данните ясно показват и връзката между образованието на родителите и стандарта на живот – при децата на родители с начално или без образование бедността достига 73,3%, а при тези на висшисти е 6,7%.
Статистиката очертава и сериозни етнически различия. Делът на децата в материални лишения е 17,3% сред българската етническа група, 29,6% сред турската и 73,5% сред ромската.
Регионалните разлики също остават отчетливи. Най-висока линия на бедност е отчетена в София – 1304 лв., следвана от Варна с 977 лв. и Русе с 904 лв. Най-ниска е в Силистра – 580 лв., и Видин – 664 лв. По дял на хората под линията на бедност на първо място е Стара Загора с 28,4%, а най-нисък е делът във Враца – 10,5%.
