Скопие засилва офанзивата в ЕС срещу двустранните спорове с България

Не пропускайте

Редакция Нова Вест
Редакция Нова Вест
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или на нашата фейсбук страница https://www.facebook.com/novavest.bg/

През последните години Северна Македония последователно търси външнополитическа подкрепа за тезата, че двустранните въпроси не бива да спират разширяването на Европейския съюз. Подходът показва приемственост между управлението на СДСМ и това на ВМРО-ДПМНЕ.

Линията на Скопие

Още през 2023 г. словенският премиер Роберт Голоб заяви пред тогавашния премиер Димитър Ковачевски, че преговорният процес на Скопие не трябва да бъде блокиран с допълнителни двустранни въпроси. Позицията, подкрепена от словенската дипломация и германски „нон-пейпър“, насочен към ограничаване на възможностите за вето, се превърна в основа на днешната стратегия на Северна Македония. Липсата на стратегически отговор от страна на София я постави в позиция на реагираща страна.

След 2024 г. правителството на Християн Мицкоски доразви този подход. Ключови фигури като еврокомисаря по разширяването Марта Кос, португалския политик Антонио Коща и белгийския външен министър Максим Прево през април 2026 г. директно критикуват т.нар. „билатерализация“ на процеса.

Регионални лидери от Черна гора и Хърватия също се включват в тази линия, като застъпват понятия като „меритократичност“ и „деполитизация“. Според данни, цитирани в редица медийни публикации, това вече е тенденция в европейските институции, а не изолирани мнения.

Моделът на Скопие показва, че няма съществена разлика между позициите на СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ по отношение на европейската интеграция. Става дума за единна държавна стратегия, която цели външно валидиране на вътрешнополитически тези, изграждане на образ на „жертва“ на неправомерна българска блокада и изместване на фокуса от поетите ангажименти към общи дебати за разширяването.

В тази ситуация София се оказва с ограничено влияние, а проблемите с правата на човека и недискриминацията на българите в Северна Македония се представят като двустранен спор. Основният дефицит е липсата на успешна интернационализация на въпроса за правата на хората с българска идентичност.

За да промени статуквото, българската дипломация трябва да преосмисли подхода си, като постави акцент върху правата на човека и критериите от Копенхаген, а не върху исторически конфликти. Необходими са и по-активна работа с Европейската комисия и Съвета на Европа по юридически издържани казуси за дискриминация, както и съюзи с държави членки, чувствителни към върховенството на закона. Ако това не се случи, темата може трайно да бъде сведена до двустранен спор с последици за българската общност и за авторитета на страната в ЕС.

- Реклама -spot_img

17-годишна родилка от Монтана е транспортирана по въздух до София в...

Тази сутрин бе проведена поредната критична операция по въздушна евакуация, при която 17-годишна родилка от Монтана бе транспортирана до специализирано лечебно заведение в София....

Ремонт на АМ „Хемус“ ограничава движението към София на 25 и...

Агенция „Пътна инфраструктура“ съобщи за предстоящи ремонтни дейности по автомагистрала „Хемус“, които ще наложат временна промяна в организацията на движението. Работите са планирани за...

ВАС потвърди глобата от 5000 лева за Андрияна Татарова за конфликт...

Върховният административен съд потвърди глобата от 5000 лева на изпълнителния директор на НДК Андрияна Татарова за установен конфликт на интереси. Според решението нарушението е...

Осем кученца са открити мъртви в необитаем имот край Полски Тръмбеш

Осем новородени кученца са открити мъртви в необитаем имот в село Вързулица, община Полски Тръмбеш. По случая полицията е започнала разследване, съобщава Нова телевизия.Сигналът...

Разследват физическо и сексуално насилие в социален дом край Тутракан

Апелативна прокуратура – Варна съобщи подробности за досъдебното производство по разследване на Районна прокуратура – Силистра за случай на физическо и сексуално насилие в...
- Реклама -

Последни новини