Отношенията между София и Белград навлизат в нов етап на напрежение, след като контролирано от сръбския режим издание публикува критичен материал, озаглавен „5 български ножа в гърба ни за по-малко от 10 години“. Авторът Даниела Лукович поставя въпрос към бъдещия премиер на България Румен Радев дали ще продължи да пречи на Сърбия по пътя ѝ към Европейския съюз.
Спорът за европейския път на Сърбия
Според публикацията, цитирана от БГНЕС, България е блокирала европейския път на Сърбия пет пъти през последното десетилетие. Като основен мотив се посочват, според София, незадоволителните права на българското национално малцинство в Сърбия. Посочват се блокади на глави и клъстери през 2017, 2020, 2021, 2024 и декември 2025 г.
Марко Савкович, старши съветник в „Исак фонд“, посочва пред изданието, че системна и пълна блокада е малко вероятна. По думите му по-реалистичен вариант е периодичен натиск, свързан с правата на българското малцинство. Той отбелязва, че за България като държава от Еврозоната е важно да се позиционира като конструктивен партньор, а предизвикателствата пред разширяването на ЕС са свързани и със санкциите срещу Русия и върховенството на закона.
Милош Павкович от Центъра за европейски политики казва, че проблемът с малцинствата е решим. Той посочва, че блокадата не е изненада с оглед на българския опит спрямо Северна Македония, но според него случаят със Сърбия е по-лесно разрешим.
В материала се припомнят и думите на Румен Радев от юни 2024 г., според които основният критерий за подкрепа на страните от Западните Балкани е способността им да защитят идентичността, езика, културата и историческата памет на българските сънародници. Сред основните искания на София са въвеждане на българския език в образованието и в официалната употреба, промени в изборното законодателство за по-добро представителство, религиозно служение на майчин език и връщане на църковни имоти, както и подобряване на икономическата ситуация в граничните райони.
Статията обръща внимание и на последните преброявания в Сърбия, при които 12 918 души са се декларирали като българи, основно в Босилеград, Димитровград, Белград и Ниш. Сърбските власти посочват, че българското законодателство не предвижда статут на „национално малцинство“, което според тях създава дисбаланс в правата на сърбите в България. Данните сочат, че преди няколко десетилетия българите в Сърбия са били над 150 000 души.
