Имотният пазар в България преминава през силно охлаждане. Данни на Агенцията по вписванията показват, че през първото тримесечие на 2026 г. броят на сделките е спаднал до нива, почти равни на тези от началото на 2020 г., когато започна пандемията.
Срив в сделките и регионални разлики
От януари до края на март са регистрирани 38 154 сделки с жилища и други имотни обекти. Това е спад от 15,4% спрямо същия период на 2025 г. и 43,2% спрямо последното тримесечие на миналата година. Този пик в края на 2025 г. е бил очакван заради засиленото купуване на имоти преди приемането на еврото.
През пандемичната 2020 г. сделките са били само с 500 по-малко от сегашните нива. По-късно пазарът бързо се възстанови и достигна до нива на прегряване.
Данните показват спад в почти цялата страна. Във Варна намалението е 21,5%, в Бургас 18%, а в Стара Загора 12,5%. В Пловдив спадът е минимален и достига 2%.
В Пловдив резултатът може да е повлиян от новото строителство, при което сделките се вписват едва при издаване на Акт 16. Несебър отчита спад от 29,3%, а районът на Разлог, който обслужва Банско, Добринище и Баня, бележи ръст от 2,3%.
Въпреки общия спад на сделките, ипотечното кредитиране е нараснало с 0,3%. Делът на ипотеките спрямо всички сделки достига 36% при 30,3% година по-рано.
Това показва промяна в поведението на купувачите. През миналата година много хора инвестираха в имоти, за да защитят спестяванията си преди превалутирането, докато сега ипотеките заемат по-голям дял от пазара.
Инвеститори и брокери са прогнозирали около 10% спад в броя на сделките след влизането в еврозоната, което често е свързано и с корекция в цените. За сравнение, по време на кризата от 2009 г. сделките намаляха наполовина, а цените спаднаха с 40%.
Последните данни на Националния статистически институт от края на 2025 г. все още показват лек ръст от 0,3% на тримесечна база. Очакванията за развитието на пазара ще станат ясни с новите данни на НСИ в края на юни.

