Разговарям с дърворезбарят Румяна Стоянова, която упражнява занаята си на Самоводската чаршия във Велико Търново. Разказва, че е завършила Художествена гимназия и вече 27 години е в дърворезбарската област. Споделя, че никога не е учила такава специалност, но се е омъжила за дърворезбар, който е събудил в нея любовта към дървото и интереса й към занаята. Поискала е да се научи, защото само с това не се е била занимавала и й е било много интересно. Учила е скулптура, но не с дървен материал.
Първият предмет изрязан от нея бил женска фигура, която се е оказала много трудна за направа, но й доставила голямо удовлетворение. С насмешка споделя, че един нейн колега я запитал защо е започнала с нещо толкова трудно, а не се е опитала да направи например къщички, които съдържат геометрични фигури и съответно са по-лесни.
Приложих знанията си от обучението по скулптура и върху дърворезбата, казва тя и добавя, че е й е било трудно да „усети“ дървото като материал, тъй като то е много по-трудно от глината.
Според Стоянова, от много неща зависи времето за изработка на едно изделие. Не е съгласна с мнението на някои хора, че по-малките неща стават по-бързо. Обяснява, че в тази материя се работи бавно, внимателно и прецизно. Ако изделието е малко и е много ажурно то отнема повече време дори и от една голяма дърворезба, добавя още дърворезбарят.
Има и нови инструменти в работата си, но попринцип работи по стария начин – ръчно и с длета, като заявява, че поне на 80% се придържа към традицията.
Въпреки, че е от много години в занаята, тя смята, че има още много да учи, защото „човек се учи докато е жив“. Казва, че има и все още неосъществени идеи и цели в главата си и се надява някой ден да ги постигне.
При избработка на по-обемни и големи неща дърворезбарите използваме липа, споделя Стоянова пред камерата ни. При миниатюри се използва орехово дърво или череша, а най-малките изделия се правят от чемшир. Дървото се избира спрямо това, което ще се обработва, обобщава тя.
Идеите за творбите й се „раждат“ най-вече по лично вдъхновение. Случвало й се и докато изработва нещо, още преди да го е завършила, вече да има нова идея за изделие.
Иска творенията й да доставят на хората удоволствие и радост. Най-доволна е когато забележи радостта в очите и казва, че не е задължително всеки минувач да си купи от нея нещо. Въпреки това казва, че само няколко добри думи и комплимент за творбите й я прави най-щастлива.
Смята, че интерес от младите към този занаят има, макар и не особено голям. Би посъветвала тези от тях, които практикуват да бъдат много упорити, защото нещата никога не се случват от първия път, но бавно и постепенно, с много труд и любов към начинанието всичко се получава.
Силно се надява дърворезбарския занаят да оцелее в модерния и механизиран свят, защото нововъдените CNC машини са голяма конкуренция. Заключва, че въпреки всичко има и множество колеги, които както нея продължават да работят на ръка и да пазят този толкова хубав и прекрасен български занаят.


