На сцената на Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“ се срещаме с един от младите и обичани актьори от трупата – Кирил Милушев. В разговор със стажант – репортера Виктор Кaлицов той повдига завесата не само към сцената, но и към своя вътрешен свят, разказвайки за магията на театъра, живота и търсенето на смисъл.
Любовта му към изкуството се ражда внезапно, още в седми клас. „Като магия, да ти кажа. Всеки път, когато се връщам назад, си казвам, че не театърът е влязъл в моя живот, а по-скоро аз съм влязъл в живота на театъра“, споделя Кирил Милушев. Именно тогава, след първото гледано представление, той открива изкуството, с което говорят на един език и чрез което може да изрази себе си.

Търновската публика: партньор в спектакъла
Запитан какво му дава великотърновската публика, актьорът не се колебае. „Търновската публика е малко по-специфична, но в добрия смисъл. Тя е като един приятел“, обяснява той. Според него местните зрители не идват просто да гледат, а за да усетят, чуят и най-важното – да партнират. „Спектакъл има само тогава, когато и публиката е вътре в него и се получи една прекрасна енергообменяемост. Това, което ми дава търновската публика, е безценно – дава ми слушане“, каза още Кирил Милушев.
Когато не е на сцената, денят му съвсем не е спокоен. Описва го с две думи – „див и шарен“, тъй като се занимава с множество различни дейности. Една от тях е неговата „сбъдната мечта“ – театрална школа, която е водил доскоро. В нея той е прилагал по-различен подход. „Преподавах театър, но по-скоро като лечебна техника. Идеята беше да видим как благодарение на театъра можем да се отворим към света, да бъдем по-истински и по-емоционално интелигентни“, допълни актьорът.
Опасността да изгубиш себе си
Актьорската професия е колкото издигаща, толкова и опасна, признава Милушев. Твърдението, че актьорите могат да изгубят себе си в многобройните си превъплъщения, според него е „истина“. „Тук идва много важната част на приятелите и на близкия кръг от хора. Те държат в себе си твоето начало и твоето ядро“, категоричен е той. Затова към тази професия трябва да се подхожда с разум, „защото както може да те издигне, така може и да те закопае“.

Това е и в основата на съвета, който би дал на младите хора, мечтаещи за голямата сцена: „Да вярват, да бъдат истински и да дойдат на тази сцена не за да станат известни, а за да станат смислени“.

А какво е най-ценното, което театърът го е научил за живота? „Да живея този живот истински и да го живея на максимум“, отговаря без да се замисля той. Запитан за какво мечтае днес, след кратък размисъл Кирил Милушев обобщава всичко в две думи: „Мечтая за смисъл и доброта.“
Интервюто е осъществено от Виктор Калицов – млад стажант от Велико Търново. Занимава се активно със журналистика от 2022 година. Желае да работи именно в медийната сфера. Стажувал към един от водещите всекидневници в старата столица. Обича да прави интервюта. Пише по културни и обществено значими теми.

