Личните имена на българите са възниквали или са възприемани през различни епохи. Най-стари са имената, наследени от далечното минало, които се срещат и у другите славянски народи, като Владимир, Владислав, Драгомир или съкратените им форми Драго, Миро, Слав, Нягул.
С покръстването на българската държава в 865 г. у нас навлизат масово християнските имена от източноправославния календар. Дори самият княз Борис І е получил второ име — Михаил. По произход християнските имена са главно староеврейски, гръцки и латински.
Еврейските имена са заети от Библията. Те отразяват един дълбоко религиозен мироглед, вяра и стремеж за общение с Бог.
Смята се, че Господ пази всички тези, които носят следните имена:
Лазар – Бог помага (от ивритското еlе-azar)
Богдан – Дар от Бога, обикновено това име се дава на деца, които са дълго чакани
Анна – Божията милост. В Русия името Анна означава тази, която ще се роди отново и свето е името на Богородица
Анастасия – Име, което означава възкресение, обикновено се дава на момичета, които са родени около Великден
Ангелина – Божия пратеник, ангел Лидия – Родена от Бога
Кристина – Идва от името на Исус Христос
Теодора – Подарък от Бога.
