Ваксините са най-надеждният и сигурен начин за превенция. С напредването на медицината и разработването на все повече нови ваксини срещу различни вируси, расте и информираността в обществото, както и здравната култура на хората по целия свят. Все още обаче се наблюдават съмнения и липса на осведоменост при част от населението, което от своя страна резултира в неблагоприятни за общественото здраве явления като антиваксърското движение например. По тази причина е важно да си отговорим на въпросите „Защо са важни имунизациите?“ и „Необходимо ли е да се ваксинираме през целия живот?“.
Милиони европейци, страдащи от едно или повече хронични заболявания, се намират в значително повишен риск от развитие на тежки състояния и усложнения, причинени от ваксино-предотвратими заболявания, каквито са грипът, пневмококовите заболявания, Ковид-19 и други. Въпреки това рутинните задължителни и препоръчителни ваксинации остават ниски, включително сред пациентите, страдащи от хронични заболявания. Същевременно по-малко от 0,5% от европейските здравни бюджети са разпределени за ваксинация. Така например покритието при пневмококовата ваксинация варира между 20% и 30% в Европа.
Един от най-добрите начини за справяне с негативната тенденция е прилагането на подхода към ваксинация през целия живот. Това означава, че ваксинацията е предвидена за определена фаза от живота на пациента и го препазва от потенциални рискове в съответната възраст.
Ползите от ваксинацията през целия живот са многобройни. Някои от тях са приносът към индивидуалното и обществено здраве, както и за „здравословното“ остаряване, редуцирането на здравните разходи, подпомагането на продуктивността на работещото население, осигуряването на универсален достъп до първична помощ и намаляването на разпространението на антимикробна резистентност.
Припознаването на този ваксинален подход от възможно най-много държави, би спомогнало за значително по-добро справяне със здравните кризи, епидемиите и нелечимите заболявания по света.
