Разрази се спор в парламента. Причината-размерът на държавния дълг

48

Припомняме ви, че по-рано днес от „Продължаваме Промяната“ внесоха декларация, касаеща бюджета за догодина. И поискаха дебат по темата за парите на Здравната каса и Държавното обществено осигуряване, преди да продължат с предварително гласувания дневен ред.

ДПС, „Продължаваме Промяната“ и ГЕРБ-СДС влязоха в спор за размера на държавния дълг. Това стана по време на дебата по проекта на декларация, с която се предлага парламентът да призове служебния кабинет да внесе бюджет за 2023 г.

Проектът е внесен от „Продължаваме Промяната“ (ПП), а подкрепа за него беше изразена от „БСП за България“. От двете политически сили коментираха, че без бюджет държавата остава на автопилот и се замразяват доходи и социални плащания.
Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ коментира, че от Движението няма да подкрепят декларацията. Твърденията, че държавата се оставя на автопилот и без бюджет, не са верни, защото вчера приехме на първо четене удължаване на бюджета за 2022 г., коментира той.

Карадайъ посочи, че вътре в удължителния закон могат да се правят размествания на разходите за сметка на други пера, но в рамките на тези приходи. Той коментира, че трябва да водят и дебат още колко дългове можем да си позволим като държава, кой и как ще ги плаща, дали ще се вдигат данъците и осигурителните вноски. В момента това са дългове на цената на изборния популизъм, а не с грижа за българските граждани, каза Карадайъ.

Васил Пандов (ПП) възрази, че не е съгласен, че с този закон за удължаване могат да правят преразпределение на разходи или на приходи. „Практиката на Конституционния съд е ясна, аз съм убеден, че не можем между първо и второ четене да превърнем закона за удължаване в закон за изменение и допълнение на държавния бюджет“, заяви той. Пандов отбеляза, че правителството има задължение по конституция да внесе проект на бюджет.

Мустафа Карадайъ посочи, че за осем години участие на ДПС във властта – от 2001 г. до 2009 г., са се върнали 16 млрд. лева дълг, средно по 2 млрд. дълг на година. Той припомни, че са критикували ГЕРБ за тяхното управление на страната, защото от 2009 г. до 2020 г. те са натрупали 20 млрд. нов дълг за десет години, средно по два милиарда дълг на година. Сега в момента обаче вие за седем месеца успяхте да счупите всички рекорди за последните 32 години – 15 млрд. дълг на година, не за десет години, обърна се той към ПП.

Председателят на ПГ на „Продължаваме Промяната“ Андрей Гюров призова да се прекъсва говорещият, когато се говорят неистини и лъжи от трибуната. По време на управлението на правителството „Петков“ дългът е паднал с 2 млрд. номинално и като процент от БВП, посочи той.

Бившият вицепремиер и министър на финансите Асен Василев коментира, че тези 15 млрд. са фикция, лъжа. Тази лъжа е казана единствено, за да може средствата, вместо да стигат до българските граждани, да стигат до обръчите от фирми, допълни той. Василев посочи, че целият дълг, който е бил изтеглен, стои по сметка в БНБ.

Делян Добрев от ГЕРБ-СДС попита Асен Василев защо предишното правителство не е изтеглило по-евтин кредит – на 2%, още през март, а е оставило служебният кабинет да изтегли на 5% . Вие сте лично отговорен за тези 3% и за този милиард на година и точно Вие да излезете от тази трибуна и да говорите за морал ми идва малко в повече, каза Добрев.

В спора Добрев намеси и темата за цената на газа и посредниците. За вашата пламенна защита на „Газпром“ и договора им в България нямам какво повече да добавя, отговори му Асен Василев. Делян Добрев коментира: „Г-н Василев, вие пак от „Газпром“ купувахте, само че заделяхте едни 30 процента върху цената, която всички български граждани плащаха, за вашите посредници“. Г-н Тошко Йорданов вече си плати за лъжите от тази трибуна, г-н Добрев ще си плати също, заяви в отговор Асен Василев.

Усещам в тази зала да броди един призрак с допускането, че пътят за икономически прогрес е непрекъснатото генериране на нови дългове, което е притеснително, коментира Томислав Дончев от ГЕРБ-СДС. Не бива да допускаме в парламента да се появи мнозинство тип „икономическа шарлатания“, добави той.

По публикацията работи: Силвана Димитрова