Измина само един ден от извънредното изявление на руския лидер Владимир Путин, в която той обяви частична военна мобилизация в Русия. Ден, в който се случиха множество неочаквани събития и обрати. В тази статия са събрани ключови моменти около случващото се през изминалото денонощие – от подбирането на момента за изявлението на Путин до протестите и масовото изкупуване на билети за напускане на Русия
Нека припомним случилото се от вчера насам. Руският лидер Владимир Путин произнесе реч, в която обяви частична мобилизация на 300 000 резервисти. В речта си той отправи и предупреждение към Запада, когото обвини в ядрен шантаж. „Срещу нас започна и ядрен шантаж. Става дума не само за поощрявания от Запада обстрел на Запорожката АЕЦ, който създава опасност от ядрена катастрофа, а и за изказвания на някои високопоставени представители на водещи държави от НАТО за възможността и допустимостта за използване срещу Русия на оръжие за масово поразяване, на ядрено оръжие“, каза Путин, цитиран от ТАСС.
„На тези, които си позволяват такива изявления по отношение на Русия, искам да припомня, че нашата страна също разполага с различни средства за поразяване, а що се касае до някои компоненти и с по-съвременни средства от тези, с които разполагат страните от НАТО. И при заплаха за териториалната цялост на страната ни, ще използваме всички налични средства за защитата на Русия и на нашия народ. Това не е блъф“, подчерта руският президент. След това той подписа и указа за частичната мобилизация в Русия.
Моментът на произнасяне на тази реч не можеше да бъде по-добре подбран. Путин обяви тези важни неща два дни след като приключи 12-дневното фокусиране на света върху смъртта на британската кралица Елизабет Втора. В периода 8 септември, когато почина кралицата – 19 септември, когато тя бе погребана с държавната траурна церемония, на която присъстваха монарси и президенти от почти целия свят (без висши руски представители), светът сякаш нямаше друга тема за разговор, освен тази за британската монархия. В този период дори среднощните изявления на украинския президент Володимир Зеленски не бяха толкова внимателно следени, а обявената от САЩ нова военна помощ за Украйна в размер на стотици милиони долари бе възприета като рутинно съобщение, пише БТА.
На 20 септември светът се събути с въпроса: „А сега за какво ще се говори, след като свърши погребението на кралицата”. Същият ден в Ню Йорк се откриха общополитическите дебати от годишната сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. По традиция в първия ден трябваше да говорят доста лидери, но програмата на речите бе променена именно заради погребението на кралицата и най-очакваното изказване, това на президента на САЩ Джо Байдън, бе насрочено за 21 септември. В програмата за 21 септември бе включено и видеобръщението към Общото събрание на ООН на украинския президент Володимир Зеленски. Така в първия ден на общополитическите дебати най-важното изказване дойде само от генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, в което той, както бе обещал, обрисува в мрачни краски ситуацията, в която се намира сега светът. В интерес на истината още тогава се появиха информации, че на 20 септември вечерта Владимир Путин ще направи обръщение. Вместо това обаче същата вечер стана ясно, че назначените от Русия власти на четири области в Украйна ще организират референдуми за анексия към Руската Федерация в периода 23-27 септември. Една заплаха, за която се говореше от известно време, но която се материализира точно в момент на новинарски вакуум след погребението на кралицата.
И на следващия ден дойде сутрешното изказване на Путин. То предшестваше речта на Байдън в ООН, чийто текст заради изявленията на Путин се наложи да бъде редактиран. В нея президентът на САЩ обвини Русия, че е нарушила безсрамно основополагащите принципи на Устава на ООН, съобщиха световните агенции.
Речта на украинския президент Зеленски пред Общото събрание също бе повлияна от изказването на Путин. Той поиска справедливо наказание за Русия и лишаването ѝ от право на вето в Съвета за сигурност на ООН. Преди това в интервю за телевизия „Билд” той каза, че не мисли, че Русия би използвала ядрено оръжие и изрази увереност, че светът няма да допусне това да се случи.
След речта на Путин вчера последва и хор от реакции на лидери от цял свят, от Австралия и Нова Зеландия, през съседи на Русия и Украйна до висши европейски представители, лидерите на Германия и Франция, представители на Италия и Обединеното кралство.
Китай реагира чрез гласа на говорителя на външното министерство Ван Вънбин. „Призоваваме страните в конфликта към прекратяване на огъня чрез диалог и консултации, както и да намерят решение, което урежда всички легитимни опасения за сигурността на страните възможно най-скоро“, заяви Ван.
Според специалисти по китайските въпроси подобно изказване обаче е показало, че Китай е бил поставен в неудобно положение от речта на Путин и се стреми сега да се дистанцира от Москва, коментират италиански издания.
Протести
Указът на Путин за частична мобилизация на резервистите породи протести в 38 града в Русия, където бяха арестувани близо 1400 души, съобщава френската телевизия Бе Еф Ем. От Москва до Архангелск хората излязоха по улиците на руските градове, за да изразят безпокойството си или гнева си от новия обрат в инвазията в Украйна.
Масово напускане на страната
Обезпокоени от новините за частична мобилизация на резервисти, много руснаци, които биха могли да попаднат в списъците на мобилизираните, бързат да напуснат страната. Местата за полети до столиците на Грузия, Турция и Армения няколко минути след речта на Путин бяха изчерпани, съобщи „Москоу таймс”.
Неочакван обрат
И докато редица медии започнаха да се питат още вчера дали Путин ще използва ядрено оръжие, от Саудитска Арабия дойде неочаквана новина – Русия е освободила с посредничеството на Саудитска Арабия 10 чужденци, сражавали се на страната на украинските сили и пленени в Украйна, сред които американци и британци. Те са били пуснати като част от размяна на военнопленници между Москва и Киев. Тя е била извършена с личното посредничество на влиятелния саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман. Освен американци и британци, Русия е пуснала граждани на Швеция, Хърватия и Мароко, обяви министерството на външните работи на Саудитска Арабия в комюнике, цитирано от Франс прес.
Стана ясно, че сред освободените е британецът Ейдън Аслин, осъден по-рано тази година на смърт в т. нар. Донецка народна република (ДНР). Сред освободените също са друг британец – Шон Пинър, и мароканецът Брахим Саадун. Те бяха осъдени на смърт в ДНР заедно с Аслин в началото на юни. Русия е освободила също американците Александър Друки и Анди Уин, и двамата от щата Алабама. Те бяха пленени в Източна Украйна през юни, казаха техни роднини пред Ройтерс. Шведската министърка на външните работи Ан Линде потвърди освобождаването на гражданин на страната, който е бил пленен в Мариупол и е можело да бъде осъден на смърт съгласно „законодателството“ на ДНР.
Няколко часа по-късно стана ясно, че между Украйна и Русия се е осъществила най-голямата размяна на пленници досега от началото на руската инвазия в Украйна. Украйна е предала на Русия 55 пленници, включително бившия депутат Виктор Медведчук – олигарх, близък на руския президент Владимир Путин, който бе обвинен в държавна измяна в Украйна. А Русия е освободила 215 военни, включително командири на отбраната на стоманодобивния завод „Азовстал“ в град Мариупол, превърнал се в символ на съпротивата срещу руската инвазия, предаде Франс прес.
Продължават странните инциденти в Русия
И докато всички се фокусираха вчера върху думите на Путин и реакциите, породени от тях, руски медии съобщиха, че бившият ректор на Московския авиационен институт Анатолий Геращенко е загинал на територията на университета при падане по стълби от голяма височина. В съобщение на авиационното училище случилото се бе обявено за инцидент, но бе пояснено, че е създадена и комисия, която ще проведе разследване. От началото на руската инвазия в Украйна бе съобщено за смъртта на няколко руски бизнесмени или ръководители на руски компании, които бяха представени като нелепи инциденти, или като самоубийства и които породиха доста коментари в чуждите медии и социалните мрежи.
По публикацията работи: Пламена Сутева
