Смята се, че дряновицата е изпълнила своята задача след ритуала и остава само то да се сбъдне
В Хасковския край е съществувал обичаят след сурвакане дряновицата да се изхвърля в течаща вода, най-добре – река. По-назад в годините също така е била разпространена практиката сурвачката да бъде изгаряна, това казва главният уредник в отдел „Етнография“ в Регионалния исторически музей в Хасково Деляна Пецова, предава БТА.
Сурвачката е била, модерно казано, за „еднократна употреба“. Считало се е, че след ритуала тя е изпълнила своето предназначение и не бива да престоява, защото има опасност магическото послание, което носи, да се обърне обратно с негативна сила, поясни Пецова.
„Пожелали сме, каквото трябва – здраве, дълголетие и благоденствие, и пускаме сурвачката по течението на реката с надеждата това да се случи“, допълни тя.
В района на Сакар планина пък има традиция пръчката да не е дрянова, а от леска, отбеляза още етнографът. По нейни думи леската може да бъде алтернатива на дряна, защото също е здраво и жилаво дърво. Във фонда на музея се пази лескова сурвачка.
За разлика от дряновите клонки, които са богато украсени с нанизи от пуканки, сушени плодове, люти чушки, вълна, чемшир, тези от леската са „голи“.
Оригиналност обаче им придава обработката – самото дърво в горната си част е разцепено на части като ветрило. Кората на дръжката пък се бели, така че от нея да се образуват къдрички.
По публикацията работи Снежина Раева
