Сезонът на дините: Как да си изберем най-добрата

152
Снимка: Thinkstock

Сезонът на дините е. Този така любим плод, чийто произход е от Африка, е ценен и преносим източник на вода за пустинята или в ситуации, когато природните водоеми са били заразени. Дините са отглеждани в Египет и Индия още през 2500 г. пр. Хр., за което сочат древните йероглифи.

Повече от петстотин сорта диня, отглеждани в целия свят, дават много голямо разнообразие за потребителите по отношение на размери, форми, цветове. Освен червени, съществуват бели, розови, жълти и оранжеви сортове, със и без семена, пише „Gotvach.bg“.

Състав на динята

Водата представлява 92% от масата на динята. Интересен факт е, че дори семките на динята са богати на белтъчини и мазнини и от тях се прави растително масло. Динята е богата на витамини A, С, големи дози калий, калций, желязо, бета каротин и фибри.

Ароматната диня учудващо има само половината от захарното съдържание (5%) на една ябълка. Динята съдържа само 80 калории в 100 г, не съдържа никакви мазнини и холестерол.

Динята е източник на антиоксиданта ликопен, за който са направени изследвания и е установено, че може да помогне за предпазване от тумори.

Избор и съхранение на диня

Няма 100% сигурна техника, която може да ви помогне да разпознаете истински сочната и сладка любеница. Все пак има някои приоми, с които можем да си помогнем при избора. Първото и най-важно е да погледнете дръжчицата на плода – ако динята е хубава и зряла, дръжката трябва да е леко засъхнала и спаружена, а не зелена и свежа. Втора стъпка е да почукате по кората на динята.

Ако чуете кух, глух звук, навярно плодът, който се каните да купите, не е добър. Почукването трябва да ви подскаже, че съдържанието на динята е плътно и то да се отрази в чист и ясен звук след почукване. Други признаци за зряла диня могат да са лесно белещата се с нокът кора на плода, бяло а не жълто долно петно, лъскава кора и, разбира се, голям размер и тежест.

Кулинарно приложение на динята

Най-честата употреба на динята е охладена, нарязана на парчета за бърза закуска или десерт. В Италия, популярен десерт е пудингът от диня, обикновено направен от диня, бадеми, шоколад и канела. Популярен десерт е също и сладоледът от диня. В южните щати на САЩ се прави туршия от диня. Руснаците от своя страна правят бира от динен сок.

Всъщност кората на динята също е ядлива и може да се приготви като зеленчук. Доста обичано ястие е пържената, варена или маринована динена кора в Китай. Когато китайците пържат кора на диня, те първо я белят, нарязват и пускат да се пържи със зехтин, овкусена с чесън, люти чушки, лук, захар и ром. Като специалитет маринованата динена кора е по-разпространена и в Русия. От диня се правят и чудесни летни коктейли и напитки.